16 май 1926 г. Османската империя отива в историята

Къде умира 100-ият халиф? – В изгнание. Къде умира последният 40-и султан на Османската империя? – В изгнание... Както се досещаш, любознателни читателю на Факти.бг, става дума за един и същи човек Мехмед VI. На 16 май 1926 г. в италианския град Сан Ремо умира живеещият в изгнание Мехмед VI. Роден e през 1861 г. в Истанбул. Той става султан на 4 юли 1918 г., след като законният наследник на Мехмед V Решад Юзуф Иззетин, се самоубива. Новият султан идва в тежки за империята години, започнали с революцията на младотурците и приключили с разгрома ѝ в Първата световна война. Френски и британски войски са окупирали обширни територии в Близкия изток, които от векове са били притежание на султана. Подложен на натиск от Запада Мехмед VI е принуден да приеме Севърския договор. Това е мирен договор подписан в парижкото предградие Севър (Sèvres) между държавите - победителки в Първата световна война и Османската империя. Парафиран е на 10 август 1920 г. и е част от Версайската система от договори. От страна на Османската империя е приет от султана Мехмет VI, който се стреми да запази трона си, но движението на младотурците начело с Кемал Ататюрк отхвърля договора. Основните клаузи в договора са териториални, военни и юридически. Териториалните клаузи са свързани с разделянето на османските територии между победителките. – Франция получава Ливан и Сирия, а Дулкадир и Киликия остават под френско влияние. – Италия получава като зони на влияние Тарс, Анталия, Кония и части от централен Анадол и получава потвърждение за прякото присъединяване на Додеканезите към своите територии. – Армения получава Ерзурум и земите около езерото Ван, заедно с областта Трабзон. – Гърция получава Източна Тракия, заедно с Егейските острови и под формата на зона на влияние областта около Измир. След изтичането на 5 години, в областта се предвиждало да се проведе референдум, който да определи дали територията да стане част от Гърция или да остане в Османската империя. – Великобритания получава Палестина, Трансйордания и Ирак, и части от Кюрдистан като зона на влияние. – Босфора и Дарданелите са демилитаризирани и предадени под Международен контрол. – Договорът предвижда и референдум сред кюрдите, който да определят бъдещето им. Референдумът така и не е проведен заради разногласия сред самите кюрди. Военните клаузи предвиждат намаляване на османската армия до 50 000, разрешават запазване само на 7 бойни кораба и 3 торпедни лодки и забраняват на Османската империя да разполага с военно-въздушни сили. Освен това, се създава съюзническа контролна комисия, която да следи за изпълнението на военните клаузи. Генералът от османската армия и герой от защитата на Дарданелите – Мустафа Кемал паша се изтегля в все още свободните територии, отхвърля властта на султана като изчерпана и старомодна и обявява намерението си да спаси държавата от катастрофата в която се намира. На 1 ноември 1922 г., след като гръцката инвазия в Мала Азия е отблъсната, султанатът е официално детронират, а на 17 ноември Мехмед VI напуска Истанбул на борда на британски военен кораб. Отначало той се установява в Малта, но бързо се премества на италианската Ривиера в Сан Ремо.