{
  "$type": "site.standard.document",
  "bskyPostRef": {
    "cid": "bafyreigdb6jdmhq2grbxfygksbxfwextvjtflmtxo4q7mjekgksa7j5kve",
    "uri": "at://did:plc:vcnxnelq27ktvez3ua4ssexs/app.bsky.feed.post/3mlwpitsj3w22"
  },
  "coverImage": {
    "$type": "blob",
    "ref": {
      "$link": "bafkreienzp7iqhtyxq2i6mfw3mpuahg3ippz3swtd5asnvx2ct6pbyjbim"
    },
    "mimeType": "image/webp",
    "size": 7804
  },
  "path": "/world/880968-16-mai-1926-g-osmanskata-imperia-otiva-v-istoriata",
  "publishedAt": "2026-05-16T01:07:09.000Z",
  "site": "https://fakti.bg",
  "tags": [
    "Свят"
  ],
  "textContent": "Къде умира 100-ият халиф? – В изгнание.\n\nКъде умира последният 40-и султан на Османската империя? – В изгнание...\n\nКакто се досещаш, любознателни читателю на Факти.бг, става дума за един и същи човек Мехмед VI.\n\nНа 16 май 1926 г. в италианския град Сан Ремо умира живеещият в изгнание Мехмед VI. Роден e през 1861 г. в Истанбул. Той става султан на 4 юли 1918 г., след като законният наследник на Мехмед V Решад Юзуф Иззетин, се самоубива.\n\nНовият султан идва в тежки за империята години, започнали с революцията на младотурците и приключили с разгрома ѝ в Първата световна война. Френски и британски войски са окупирали обширни територии в Близкия изток, които от векове са били притежание на султана.\n\nПодложен на натиск от Запада Мехмед VI е принуден да приеме Севърския договор. Това е мирен договор подписан в парижкото предградие Севър (Sèvres) между държавите - победителки в Първата световна война и Османската империя. Парафиран е на 10 август 1920 г. и е част от Версайската система от договори.\n\nОт страна на Османската империя е приет от султана Мехмет VI, който се стреми да запази трона си, но движението на младотурците начело с Кемал Ататюрк отхвърля договора.\n\nОсновните клаузи в договора са териториални, военни и юридически.\n\nТериториалните клаузи са свързани с разделянето на османските територии между победителките.\n\n– Франция получава Ливан и Сирия, а Дулкадир и Киликия остават под френско влияние.\n\n– Италия получава като зони на влияние Тарс, Анталия, Кония и части от централен Анадол и получава потвърждение за прякото присъединяване на Додеканезите към своите територии.\n\n– Армения получава Ерзурум и земите около езерото Ван, заедно с областта Трабзон.\n\n– Гърция получава Източна Тракия, заедно с Егейските острови и под формата на зона на влияние областта около Измир. След изтичането на 5 години, в областта се предвиждало да се проведе референдум, който да определи дали територията да стане част от Гърция или да остане в Османската империя.\n\n– Великобритания получава Палестина, Трансйордания и Ирак, и части от Кюрдистан като зона на влияние.\n\n– Босфора и Дарданелите са демилитаризирани и предадени под Международен контрол.\n\n– Договорът предвижда и референдум сред кюрдите, който да определят бъдещето им. Референдумът така и не е проведен заради разногласия сред самите кюрди.\n\nВоенните клаузи предвиждат намаляване на османската армия до 50 000, разрешават запазване само на 7 бойни кораба и 3 торпедни лодки и забраняват на Османската империя да разполага с военно-въздушни сили. Освен това, се създава съюзническа контролна комисия, която да следи за изпълнението на военните клаузи.\n\nГенералът от османската армия и герой от защитата на Дарданелите – Мустафа Кемал паша се изтегля в все още свободните територии, отхвърля властта на султана като изчерпана и старомодна и обявява намерението си да спаси държавата от катастрофата в която се намира.\n\nНа 1 ноември 1922 г., след като гръцката инвазия в Мала Азия е отблъсната, султанатът е официално детронират, а на 17 ноември Мехмед VI напуска Истанбул на борда на британски военен кораб. Отначало той се установява в Малта, но бързо се премества на италианската Ривиера в Сан Ремо.",
  "title": "16 май 1926 г. Османската империя отива в историята"
}