Готови ли сме за следващата Специална военна операция?

На екрана на конферентната зала прожектират сценарии за бъдещето.

• “Добрият ” предвижда Русия да присъедини Киев, Харкив и Одеса, да превърне Украйна в буферна зона и да основе източно-славянска държава; сценарият рисува също разпадане на ЕС и завръщане към двуполюсния модел от Студената война.
• “Лошият ” сценарий е победа на Украйна и членство в НАТО, превръщане на ЕС във военен съюз до 2050та.

Действието се развива миналата седмица на Икономическия форум в Санкт Петербург. Тогава водещ е Константин Малофеев, крайнодесен медиен олигарх, ултранационалист, близък на Кремъл.

Впрочем, името му е свързвано и с опити за проруско влияние в България чрез сдружения като „Приятели на Русия “, както и с опита за преврат в Черна гора през 2016 г.

Писмото на Володимир Зеленски до Владимир Путин в деня преди форума през 2026 г. постави още по-ясно въпроса за края на войната.

Тя става все по-скъпа за Москва както заради забавянето на икономиката й, заради човешките жертви (30 хиляди загинали и тежко ранени руснаци само миналия месец), а и заради липсата на реален напредък на фронта.

Упорството на Путин среща все по-малка подкрепа в руския бизнес елит, а липсата на внимание от страна на САЩ прави преговорите трудни за организиране – или поне според очакванията на Москва. Генералите в Европа все по-често призовават за подготвеност за война с Русия преди 2030 г.

Затова все повече правителства в Европа се замислят за нова стратегия за отбрана. Те нямат много доверие, че САЩ ще се притекат на помощ при нужда , заради което компенсират с повече връзки и доверие помежду си.

Преди да започнат да говорят за европейска армия или отбранителен съюз, ще има фаза на регионални мини-съюзи , в които страни с подобни анализи на риска са склонни да оптимизират заедно способностите си. Това вече се случва на север – скандинавци и балтийци планират и тренират заедно, разчитайки на класическа, но и на високотехнологична отбрана.

Преди около седмица руски дрон запали жилищен блок в румънския град Галац , двама души бяха ранени.

Това не е първият такъв случай - над 20 руски дрона нахлуха през септември миналата година в Полша, да не говорим за ежедневните нападения над болници и училища в украинските градове.

Отговорът на такива заплахи не е просто в харченето на повече пари, а в инвестирането им във високотехнологични военни индустрии. Това от своя страна може да стане през европейските фондове – SAFE е най-големият такъв инструмент за финансиране.

Тук изниква въпросът защо българското правителство не е включило средствата от SAFE в бюджетните си планове, особено ако тези пари ще помогнат за намаляване на дефицита.

По-големият въпрос е защо нямаме военна доктрина, със силен регионален ъгъл, която да предвижда защита срещу дронове.

Защото междувременно в Русия планирането на следващата специална военна операция вече е започнало.

Още от Външнополитическите дневници с Весела Чернева:

Външнополитически дневници: Обиколката на Румен Радев в Европа и МАГА визитата в София

Евровизия - един прочит през Балканите

Животът и други неща · Voiceletter: Нещата, за които разбираме, без да искаме, Епизод 18