{
  "$type": "site.standard.document",
  "bskyPostRef": {
    "cid": "bafyreicwqsoqw4m5d3beuvtwo7gkr47ln4lcgqa5dxusq5vahhlfudk7hu",
    "uri": "at://did:plc:y23at3ihoy7zut34tdblxzdm/app.bsky.feed.post/3mlvrtlav2zb2"
  },
  "coverImage": {
    "$type": "blob",
    "ref": {
      "$link": "bafkreih4hhtlp6yfdpythp4pyqurplh7swp2ueitj3t2ct6tuanwhtirw4"
    },
    "mimeType": "image/jpeg",
    "size": 104743
  },
  "path": "/articles/misirkov-i-bogdanov-za-patuvashtiyat-pametnik-ponyakoga-za-svobodata-se-zaplashta-s-zhivota",
  "publishedAt": "2026-05-15T12:45:00.000Z",
  "site": "https://boulevardbulgaria.bg",
  "tags": [
    "кампанията",
    "Животът и други неща",
    "Voiceletter: Познай кой ще дойде на вечеря, Епизод 15"
  ],
  "textContent": "„Постепенно започнахме да усещаме, че има тема, заметена под килима. Нещо неизказано. Нещо, за което дълго време не е било удобно да се говори.“\n\nТака Георги Богданов описва началото на „Пътуващият паметник“ - проекта им с Борис Мисирков, посветен на хората, загубили живота си при опит да избягат от комунизма през границите на Народна република България.\n\nНа 15 май проектът гостува в София с еднодневно представяне в галерия Monument. Изложбата включва фотографии от пограничните зони, видеофрагменти с архивни материали и свидетелства, както и макет на бъдещата скулптура.\n\n„Пътуващият паметник“ започва като фотографско изследване, но крайната му цел е изграждането на реален паметник край пътя към ГКПП Рудозем-Ксанти. **Софийското представяне е част от кампанията за събиране на средства, за да може скулптурата да бъде завършена и открита през ноември 2026 г.**\n\nМисирков и Богданов работят по темата вече близо три години. Първоначално тръгват от българо-турската граница, която днес е външна граница на Европейския съюз. Постепенно изследването им обхваща и българо-гръцката граница - част от южната граница, която до 1989 г. разделя социалистическия от капиталистическия блок.\n\n„В началото си представяхме проекта като пейзажна фотография на места с памет. Но когато започнахме да говорим с хората в пограничните райони, те ни разказваха истории и ни водеха до конкретни места, свързани с опитите за бягство през границата“, казва Георги Богданов.\n\nТака проектът стига до една от темите, които дълго остават встрани от публичния разговор за близкото минало - опитите за бягство от Народна република България.\n\nТочният брой на загиналите не е известен. Сред хората, които са опитвали да преминат, има не само българи, но и граждани на други социалистически държави, включително източногерманци, за които южните граници на България са изглеждали като възможен път към Запада.\n\n**Мост, който не стига до другия бряг**\n\nВ изложбата е включен порцеланов макет на бъдещата скулптура, разработена съвместно с арх. Петър Торньов. Тя ще бъде бетонна конструкция, вдъхновена от традиционните родопски каменни мостове.\n\nФормата започва стабилно, но постепенно се разпада на отделни елементи, които увисват във въздуха и не достигат отсрещния бряг. Образът се превръща в метафора.\n\n„Тази изчезваща траектория напомня както за трагично завършилите опити да се намери свободата, така и за прекъснатите връзки на България с южните ѝ съседи през времето на социализма“, казват авторите.\n\n**Какво е кльон**\n\n„Кльонът е телена ограда, но не точно на самата граница, а на няколкостотин метра до два километра навътре в българската територия“, обяснява Богданов.\n\nОградата е била електрифицирана. При допир или опит за преминаване тя подава сигнал към граничната застава, откъдето граничарите веднага тръгват към мястото.\n\nСъоръжението има и психологическа функция. Човек, който успее да го преодолее, може да си помисли, че вече е достигнал другата държава. Всъщност все още е в България. Именно в тази зона много хора са били залавяни.\n\nСлед кльона е имало разорана бразда, поддържана така, че всяка следа да личи ясно. В пограничните села ученици са били водени да я поддържат - почти като на бригада, но организирана през училище.\n\n**Граници, граници, граници**\n\n„Пътуващият паметник“ вече е представян в Националния исторически музей в София и в Болцано, Италия, а тази година гостува в историческите музеи в Русе, Смолян и Каварна.\n\nСпоред Борис Мисирков в чужбина темата се възприема лесно, защото Желязната завеса е разпознаваем исторически контекст за западната публика.\n\n„Когато проектът се показва пред западна публика, нашият разказ е по-скоро допълнение. Темата не трябва да се обяснява от нулата“, казва Мисирков.\n\nСъщите места днес носят и друга история. По време на социализма хора са се опитвали да напуснат България през южните ѝ граници, за да стигнат до Запада. Днес през част от тези райони минават хора, които се опитват да влязат в Европейския съюз.\n\n„Когато ходим по границите, виждаме и следи от днешните, обратни движения. Това също е повод за размисъл - били сме място, от което човек иска да избяга, а сега сме място, в което човек иска да влезе“, казва Борис Мисирков.\n\nСлед 1989 г. кльонът изчезва, старите застави се разпадат, а преминаването през южната граница постепенно става свободно. Десетилетия по-късно обаче по част от нея се появяват нови огради - този път срещу хората, които се опитват да влязат в Европа.\n\n„За мен е много объркващо, че след демокрацията кльонът беше оставен да се разпадне, да се разгради и да се забрави, а после се наложи да построим нова стена срещу мигрантите“, допълва Георги Богданов.\n\n**Българската граница още пази премълчани истории**\n\nБъдещият паметник ще бъде поставен край пътя към граничния пункт Рудозем-Ксанти. Днес през този проход се минава свободно. По време на социализма обаче районът е бил част от строго охраняваната южна граница на Народна република България.\n\n„За нас това е изкуство. Не искаме всичко да бъде обяснено с думи. Това е скулптура на публично място“, казва Георги Богданов.\n\nМястото не е избрано случайно. То е близо до граница, през която някога хора са опитвали да избягат от България. Много от тях не са стигали до другата страна.\n\n„Понякога за свободата се заплаща с живота“, казва той.\n\nЖивотът и други неща · Voiceletter: Познай кой ще дойде на вечеря, Епизод 15",
  "title": "Мисирков и Богданов за „Пътуващият паметник“: Понякога за свободата се заплаща с живота",
  "updatedAt": "2026-05-15T16:28:24.000Z"
}