{
  "$type": "site.standard.document",
  "bskyPostRef": {
    "cid": "bafyreignfie6svtyh5tmcg2rkoolxpf7vq2fspbtvyram7ew2imfrkf2ly",
    "uri": "at://did:plc:vcnxnelq27ktvez3ua4ssexs/app.bsky.feed.post/3mpae43ycwz32"
  },
  "path": "/bulgaria/891760-27-uni-1913-g-rumania-obavava-voina-na-balgaria",
  "publishedAt": "2026-06-27T00:12:59.000Z",
  "site": "https://fakti.bg",
  "tags": [
    "България"
  ],
  "textContent": "**На 27 юни 1913 г., по време на Междусъюзническата война Румъния обявява война на България. Близо половин милионна румънска армия прекосява р. Дунав, и възползвайки се от оголения български тил, достига на 30 км от София. Дни по-рано война на България са обявили Гърция и Сърбия.**\n\nМеждусъюзническата война приключва с подписания на 28 юли 1913 г. Букурещки мирен договор, според който България е лишена в значителна степен от освободените от нея по време на Балканската война (1912 – 1913) земи и понася тежки финансови и други загуби, съобщи радио \"Велико Търново\".\n\nМеждусъюзническата война или Втората балканска война – 1913 г. е войната между България и бившите ѝ съюзници от Балканския съюз 1912 – 1913 г. – Сърбия, Гърция и Черна гора, и присъединилата се към тях Румъния.\n\nСлед победата над Турция в Балканската война (1912 – 1913 г.),\n\nмежду балканските съюзници избухват остри разногласия за владеенето на освободените територии.\n\nСърбия предявява искане за земите, намиращи се на запад от р. Вардар, и повдига въпроса за ревизиране на българо – сръбския договор от 1912 г. Гърция предявява искане към териториите на Южна Македония и част от Западна Тракия. Претенциите на двете държави са неоснователни, тъй като се отнасят до земи, населени предимно с българско население.\n\nОтчитайки своята решаваща заслуга за разгрома на Турция в Балканската война, България настоява да получи цяла Македония, изтъквайки и факта, че преобладаващият етнически елемент в нея е българският.\n\nНа 19 май 1913 г. Сърбия и Гърция подписват таен военно – политически договор, който е насочен изцяло против България. По силата на този акт на Сърбия се предоставят всички земи на запад и изток от р. Вардар до планината Осогово.\n\nНа Гърция се признават земите, намиращи се на юг от планината Беласица до залива Елефтера, който е разположен източно от устието на р. Струма.\n\nДвете държави се задължават да си оказват пълна подкрепа, в случай че някоя от тях влезе във война с България. Скоро след подписването на този договор от Букурещ са направени изявления, че Румъния търси приятелството на Сърбия и Гърция.\n\nПод предлог да не се допусне нарушаване на „балканското равновесие“ от страна на България,\n\nРумъния предявява претенции към Южна Добруджа.\n\nТурция също не прикрива своя стремеж да си възвърне земите, намиращи се на запад от линията Мидия – Енос. Всяка една от балканските държави започва да се готви за война. В България са мобилизирани 600 000 души, но практически от нея могли да бъдат използвани 500 000 души.\n\nВеднага след сключването на Лондонския мирен договор 1913 г. по заповед на българското военно командване всички български войски, разположени в района на Източна Тракия, са прехвърлени на запад за действия против сръбската и гръцката армия. След изготвения набързо план се проектирали военни действия само против тези две държави, поради това на турската и румънската граница не са оставени почти никакви войскови сили.\n\nСърбия и Гърция, които също така не демобилизират своите армии, разполагат общо с 550 000 души, към които се присъединява и една черногорска дивизия от 12 000 души. След намесата на Румъния и Турция\n\nпротив българската армия се изправя и още една допълнителна военна сила от близо 700 000 души.\n\nВъпреки крайно неизгодното положение на България цар Фердинанд I и стоящата зад него царедворска клика не скриват своите намерения за война против бившите съюзници на България. Още преди 16 юни 1913 г. сръбският крал подписва манифест за обявяване на война на България с непопълнена дата.\n\nЦар Фердинанд I се оказва по – невъздържан и на 16 юни чрез своя помощник – главнокомандващ ген. М. Савов дава заповед за действия на българската армия срещу армиите на Сърбия и Гърция, които от своя страна предприемат офанзива против България. Веднага на тяхна страна се присъединява и Черна гора.\n\nНа 27 юни в конфликта се включва и Румъния, а 3 дни по – късно – и Турция. Изправена сама срещу всички свои съседи, въпреки някои успехи срещу сръбската и гръцката армия, България е принудена да капитулира.\n\nОсобено са облекчени в своите действия против нея Румъния и Турция. Без да срещнат каквато и да било съпротива,\n\nрумънските войски прекосяват за няколко дни Северна България и се озовават до София.\n\nТурската армия успява, също без никакво противодействие от българска страна, да заграби Източна Тракия. Австро-Унгария и Германия, които най – много насърчават цар Фердинанд I за войната, след нейното избухване не предприемат никакви стъпки за възпиране действията на останалите балкански държави против България.\n\nТяхното желание е колкото се може повече да задълбочат противоречията на Балканите и да ликвидират Балканския съюз. На 28 юли 1913 г. е подписан Букурещкият мирен договор, според който България не само е лишена в значителна степен от освободените от нея по време на Балканската война 1912 г. – 1913 г. земи, но понася и тежки финансови и други загуби.\n\nВъпреки поражението на България в Междусъюзническата война цар Фердинанд I успява да се задържи на престола.",
  "title": "27 юни 1913 г. Румъния обявява война на България"
}