{
  "$type": "site.standard.document",
  "bskyPostRef": {
    "cid": "bafyreiekjp2tcjqqgzqlh65257rdnk2hiqurwyy2zukbeadtq2rkjpppju",
    "uri": "at://did:plc:vcnxnelq27ktvez3ua4ssexs/app.bsky.feed.post/3moqsqzb5n462"
  },
  "coverImage": {
    "$type": "blob",
    "ref": {
      "$link": "bafkreid66q36wli7dqg5d7nkobyqycn5urp3euvmd2ltjyntior7b4hxgq"
    },
    "mimeType": "image/jpeg",
    "size": 13126
  },
  "path": "/mnenia/1062100-zaradi-putin-i-tramp-krai-na-hegemoniata-na-sasht-i-rusia",
  "publishedAt": "2026-06-20T20:01:13.000Z",
  "site": "https://fakti.bg",
  "tags": [
    "Мнения"
  ],
  "textContent": "Автор: Александър Детев\n\nНито стъпка напред. Така може да бъде описана руската офанзива в Украйна през последните месеци. Редица наблюдатели и експерти подчертават, че напоследък армията на Путин не успява да завладее почти никаква територия в Украйна. Фронтът е разделен от ничия земя, поставена под обсега на дронове, където не може и пиле да прелети. В същото време над главите на московчани заваля черен дъжд, след като Украйна удари петролната рафинерия край Москва. Войната стигна до руснаците, а митът за непобедимата руска армия бавно, но сигурно се срива от четири години насам.\n\nВ същото време Съединените щати не успяват да подпишат споразумение с Иран, въпреки че Доналд Тръмп отчаяно се опитва да обяви победа, която му е силно необходима на фона на предстоящите междинни избори в страната. Всъщност аятоласите и преди всичко Революционната гвардия засилиха хватката около властта, откриха нов ефективен метод да изнудват света през Ормузкия проток и разбиха на пух и прах представата, че съюзниците на САЩ в региона са защитени от военни атаки.\n\nСтрахопочитанието към САЩ и Русия върви към своя край. Нито Иран се страхува да протака преговорите, нито Израел планира да прекрати ударите си по Ливан въпреки яростната критика от Тръмп и Ванс. В същото време държави като Армения, доскоро считани за кремълски бастиони, се откъсват от руската сфера на влияние, защото тя не им гарантира нито сигурност, нито прогрес.\n\nСветът изглежда става все по-многополюсен, а ретроградният и брутален подход на Владимир Путин и Доналд Тръмп само катализира този процес.\n\n**Страшната мечка се оказа не толкова страшна**\n\n\"Европа не може да победи най-голямата ядрена сила\", повтаря неспирно българският премиер Румен Радев и все повече звучи като досаден ек от едни отминали времена.\n\nНикой - нито Украйна, нито подкрепящите я държави - се стремят към военна окупация на Москва. Икономическият натиск върху руснаците, загубата на стотици хиляди млади мъже и имиджовите щети от войната, която уж трябваше да приключи за три дни, ще доведе рано или късно до капитулацията на режима в Кремъл и машината му за убиване. Дори Доналд Тръмп, който освен всичко останало преследва и лична вендета срещу Володимир Зеленски, вече открито признава украинските успехи на фронта и слабата позиция, в която се намира Путин, с когото той доскоро си говореше приятелски.\n\n**Полицаят на света се пенсионира**\n\nГоворейки за Доналд Тръмп - в първата година и половина от връщането си в Белия дом той успя да скъса с доктрината, която светът следваше през последните 80 години. Тя горе-долу гласеше следното - ако си съюзник на САЩ и Вашингон те пази, ти си недосегаем. Държавите в Персийския залив - Кувейт, Бахрейн, Катар, ОАЕ и Саудитска Арабия, които имат американски бази на своя територия, научиха по трудния начин, че това вече просто не е вярно. С наказателни удари, включващи хиляди дронове и балистични ракети, Иран нанесе тежки икономически и репутационни щети на другите страни в региона. Те пък от своя страна бързо разбраха, че трябва да могат да се бранят сами и започнаха дори да диверсифицират вноса на оръжия и да черпят опит от други държави - както от Турция, така и от Украйна, чиято армия се превърна в една от най-високотехнологичните в света.\n\nСАЩ изгубиха образа не само на сигурен партньор на съюзниците си, но и на непобедимото военно страшилище, което дори и преди да се е вкарвало в безсмислени войни, винаги е успявало да свали режимите, които му се опълчват. Изключение правят Корея и Виетнам, но там другият бивш хегемон изиграва своята ключова роля.\n\n**Големите печеливши и големият губещ**\n\nВ тази ситуация големите печеливши изглеждат двама. Китай, който се превръща във все по-ключов икономически и политически играч, особено за държавите от някогашната съветска орбита. И Европейският съюз, който против волята си беше принуден да се откъсне от опеката на Вашингтон.\n\nЕС се военизира и политизира. Цената, която 27-те плащат, е висока, но едно събитие от началото на май 2026 година показа хоризонта напред. В Ереван се събраха държавите от Общността, включително новите членки на НАТО Швеция и Финландия, както и Армения, Грузия, Молдова, Украйна. Последните четири се стремят към все по-сериозно обвързване с Европа и вярват много повече в Европейския съюз, отколкото самият той.\n\nГолемият губещ, разбира се, е мирът. С голямата сила идва голямата отговорност, както е казал чичото на Спайдърмен и Европа ще трябва да поеме тази отговорност, ако иска да оцелее. Това означава консолидация, решителност и преборване на онези ретроградни играчи, които слагат прът в общите решения.\n\n\"Старият ред няма да се върне. Не бива да го оплакваме. Носталгията не е стратегия. Но именно от този разрив можем да изградим нещо по-добро, по-силно и по-справедливо. Това е задачата на средните сили\", заяви наскоро канадският премиер Марк Карни. А когато великите сили са в отстъпление, бъдещето явно принадлежи на средните.",
  "title": "Заради Путин и Тръмп: край на хегемонията на САЩ и Русия"
}