{
  "$type": "site.standard.document",
  "bskyPostRef": {
    "cid": "bafyreieevnhyu3qs4zvv2262hjsaoitj242nhebc2lbz2mr7qyg5w2vbpq",
    "uri": "at://did:plc:vcnxnelq27ktvez3ua4ssexs/app.bsky.feed.post/3mnzvzi3uiah2"
  },
  "coverImage": {
    "$type": "blob",
    "ref": {
      "$link": "bafkreidwfioxetv2o7u7x6dqq535zhdn5z4bsfhz67gpmbp3mb6b4hke2i"
    },
    "mimeType": "image/jpeg",
    "size": 18692
  },
  "path": "/mnenia/1060403-nikoga-ne-e-imalo-takova-svetovno-parvenstvo-po-futbol",
  "publishedAt": "2026-06-11T18:01:28.000Z",
  "site": "https://fakti.bg",
  "tags": [
    "Мнения"
  ],
  "textContent": "Автор: Михаил Иванов\n\nНай-голямото, най-скъпото и вероятно най-поляризиращото Световно първенство по футбол в историята започва днес.\n\nВ него участие ще вземат не само 48 отбора, които ще се борят за трофея, но и международната политика и нейните главни действащи лица, които ще се опитат да се възползват от спортното събитие в името на репутацията си.\n\nВ продължение на близо 40 дни теми за разговор ще бъдат цената на живот в Северна Америка, страхът от имиграционните власти на САЩ и визовите ограничения за спортни делегации, рефери и фенове, както и ехото от войните в Украйна и Близкия Изток, което няма как да бъде заглушено от трите предстоящи церемонии по откриването.\n\nИ докато през 2017 г. САЩ, Мексико и Канада отправят обща кандидатура за домакинство на Световното първенство по футбол под името “United 2026”, девет години по-късно то звучи като антоним на всичко, което можем да кажем за света днес.\n\n**Мондиал и мир**\n\nДатата е 5 декември 2025, градът - Вашингтон. Малко преди футболните делегации да разберат как ще изглеждат групите на Мондиала, шефът на ФИФА Джани Инфантино връчва на президента на САЩ Доналд Тръмп новоучредената награда за мир. В мотивите се посочва, че носителят трябва да е “предприел изключителни и необикновени действия за мир“ и да е “обединил хора по целия свят“.\n\nБлизо три месеца по-късно САЩ и Израел атакуват Иран. Войната, която продължава и до днес, обхвана целия Близък Изток. Никога досега страна домакин не е била във война с един от участниците в Мондиала.\n\nИграчите на иранския национален отбор вече показаха, че това ще намери място в тяхното участие на Световното. Още с кацането си в Мексико те носеха значки с #168 - препратка към броя на жертвите при атака срещу училище в първия ден на войната през февруари. Според иранското външно министерство и публикации в американски медии отговорност за атаката носят САЩ. Американският президент и Пентагонът обаче не го потвърждават.\n\nИ докато изход от войната все още няма, потенциалният такъв от груповата фаза на Мондиала може да изправи отборите на САЩ и Иран един срещу друг в сблъсък, който вероятно ще носи повече политически, отколкото спортен заряд. А напрежение отдавна има - при това по границата на “наказателното поле”.\n\n**Визовите ограничения**\n\nСомалийският рефер Омар Артан каца в Маями с полет от Истанбул. На летището обаче разбира, че му е отказан достъп до страната. Година по-рано Артан е избран за най-добрия африкански футболен арбитър. Според американските власти проверка е породила съмнения за миналото му.\n\nСлучаят не е изолиран. Феновете на националните отбори на четири страни - Хаити, Иран, Кот д‘Ивоар и Сенегал - имат пълна или частична забрана да влизат в САЩ. Тези на Египет, Йордания и Мароко пък могат да кандидатстват само за туристически визи, като изобщо не е гарантирано, че ще ги получат. Всичко това е част от американските мерки срещу миграцията - както незаконната, така и легалната.\n\nПрез ограничения преминава и швейцарският футболист Бреел Емболо, който първоначално получи отказ да пътува до САЩ заради спречкване, в което е участвал в Базел през 2018 година. В крайна сметка футболистът все пак получи зелена светлина и замина за Мондиала.\n\nИранският отбор пък трябваше да премести базовия си лагер в Мексико заради продължилите дълго неясноти около издаването на визи - макар че всички мачове на тима ще се играят в САЩ. Така обединението, което спортният форум носи, явно се сблъсква с политиката на Тръмп за контрол на границите.\n\n**Цената на Мондиала**\n\nКогато трите северноамерикански държави печелят домакинството на Световното по футбол, техните отношения не са гладки, но са все още стабилни. Тръмп е президент за първи път, а администрацията му подготвя търговско споразумение със съседите, което влиза в сила през 2020 година.\n\nОсем години по-късно всичко изглежда коренно различно. Тръмп открито заговори за Канада като за 51-вия щат на САЩ, а към Мексико бяха отправени заплахи за изпращане на американски военни, които да се борят с наркотрафикантите. На този фон обединението от слогана се усеща като послание от миналото.\n\nВъпреки всичко обаче Мондиалът дава възможност за дипломация. Световното по футбол дори съвпада с празненствата за 250-годишнината от приемането на декларацията за независимост на САЩ. Международните медии се фокусират обаче върху друго: колко скъпо е да посетиш футболните мачове.\n\nНай-доходоносното Световно първенство в историята ще донесе рекордните 9 милиарда долара за ФИФА само тази година. Огромните приходи, които задминават тези от Олимпийските игри, идват от телевизионни права, спонсорства, но и от високите цени на билетите, които достигат няколко хиляди долара в най-скъпите сектори в САЩ и Канада.\n\nСпоред ФИФА развитият спортен пазар в най-голямата икономика в света оправдава това. Не така мислят обаче организациите на феновете, които предупреждават, че Мондиалът се превръща в недостъпно събитие.\n\n**Фаворитите от Европа**\n\nПолитизирането на Световното първенство традиционно не подминава и страните в Европа. Германия, Франция, Испания и Англия имат високи очаквания към отборите си - не само заради футболните си традиции, но и заради острата нужда на лидерите им от каквато и да е победа - заради ниския им рейтинг у дома.\n\nЕдин от последните примери е този с френския президент Макрон, който използваше снимката си с вдигнат юмрук от стадиона “Лужники” в Москва при триумфа на Франция на Мондиал 2018 в продължение на години, за да илюстрира икономически или политически успехи.\n\nПрез 2022 г. той дори си позволи да слезе на терена веднага след края на финала на Световното първенство в Катар, за да утеши звездата на френския отбор Килиан Мбапе, след като хеттрикът му във финала срещу Аржентина не беше достатъчен за победа. Тогава медиите във Франция го разкритикуваха, че е прекрачил границата на допустимото в опит да преплете футбола и политиката и да извлече дивидент.\n\n**Големите отсъстващи и бъдещите домакини**\n\nПолитиката на футбола води и до Русия, която беше домакин на Мондиал 2018, но не участва в последните две първенства, след като ФИФА я санкционира заради войната срещу Украйна. УЕФА пък потвърди санкциите за руските клубове и за следващия сезон.\n\nОт Световното по футбол ще отсъства и Китай. Страната инвестира значително в спорта, а лидерът Си е известен със своята страст към английската Висша лига. Но според “The Economist” корупция в асоциацията и погрешна философия в подхода към квалификациите са срес основните причини страната да не се класира за Мондиала, въпреки увеличения брой на участниците от Азия.\n\nСред тях място намират Катар и Саудитска Арабия. Катар беше домакин на Мондиал 2022, а за Саудитска Арабия това предстои през 2034 година. Двете страни си приличат по мащабните инвестиции в спорта в опит да диверсифицират икономиките си и да избягат от имиджа си на държави с лоша история в защитата на човешките права.\n\nЗа тази цел през последните години първенството на Саудитска Арабия привлече суперзвезди като Кристиано Роналдо и Карим Бензема, а феновете често казват, че са пред дилема: дали да подкрепят любимите си футболисти, или да бойкотират отбори, зад които стоят авторитарни режими.\n\n**Обединени или разединени от спорта?**\n\nИ докато десетки страни търсят изгода от участието си в Мондиал 2026, добрите новини за спортните фенове остават почти изцяло на футболния терен. За първи път в историята те ще видят отборите на Кабо Верде и Кюрасао на световни финали. Същото важи и за тимовете на Узбекистан и Йордания. За тях това е огромна възможност за културна дипломация.\n\nМондиал 2026 е рекордьор и с това, че в него ще участват цели осем играчи над 40-годишна възраст. А някои от най-известните футболисти в историята - като Кристиано Роналдо, Лионел Меси и Мануел Нойер, ще се сбогуват със световните финали именно в това тяхно издание. Това ще направи и треньорът на “Петлите” Дидие Дешан, който изведе тима на Франция до два последователни финала.\n\nДали Мондиал 2026 ще бъде запомнен със спортната радост, или с политическия контекст, в който се провежда - предстои да разберем. И все пак: докато политическите победи се изживяват по-скоро индивидуално, целта на спортните е да обединяват.",
  "title": "Никога не е имало такова Световно първенство по футбол"
}