{
  "$type": "site.standard.document",
  "bskyPostRef": {
    "cid": "bafyreidqshba6aljgvvxw7y6o2b5oxg2amtzrycw6i2a6iqrq5dk7fqp3a",
    "uri": "at://did:plc:vcnxnelq27ktvez3ua4ssexs/app.bsky.feed.post/3mmjzlsngrkn2"
  },
  "coverImage": {
    "$type": "blob",
    "ref": {
      "$link": "bafkreibs6tawtpij5fvxn652525toxeznd3pizhlvahsag4vv72tzyqr54"
    },
    "mimeType": "image/jpeg",
    "size": 13753
  },
  "path": "/bulgaria/1056390-za-24-mai-po-narejdane-na-rumen-radev-rejat-parite-za-kultura-biblioteki-teatri-i-chitalishta-trabva-da-sakratat-budjeta-si",
  "publishedAt": "2026-05-23T17:28:23.000Z",
  "site": "https://fakti.bg",
  "tags": [
    "България"
  ],
  "textContent": "В надвечерието на 24 май поглеждаме и към парите за култура. Библиотеки, театри, читалища и други сценични институти са получили указания за съкращаване на бюджета си за тази година до 90% от миналогодишния. Културният сектор от години е недофинансиран, заплатите са ниски, а желаещите да работят в него все по-малко. Запазват се и тенденциите голяма част от българите да нямат реален достъп до култура. Каква е причината?\n\nТова разкри БНТ.\n\nЗаплатите в сектор „Култура“ и тази година остават по-скоро близки до минималната заплата, отколкото до средната за страната, отчитат от бранша.\n\nКирил Бинев, председател на НФ „Култура“ към КТ „Подкрепа“: „Музейни, краеведчески сбирки, певчески дружества, литературни — всички тези неща са възникнали от ентусиасти и сякаш и досега се разчита, че тези хора на ентусиазъм ще трябва да работят. Когато доходът ти е 40 евро на ден и трябва да храниш семейство, тези хора се лишават от много неща.“\n\nМихаела Василева – заместник-директор на РИМ-Благоевград: „Може би един служител с 20-годишен стаж, колкото мен, взима около 900 евро. Даже не знам дали е бруто или е чисто, заедно с клас, квалификация и други неща, които му се изчисляват.“\n\nКирил Бинев, председател на НФ „Култура“ към КТ „Подкрепа“: „Един млад музеен работник, млад библиотекар, млад музикант всъщност започва с минималната заплата, което е много недостойно.“\n\nДоц. д-р Калина Иванова, изп. директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“: „Никога не стигат парите за култура. Ако трябва да се съкращават кадри, да се закриват работни места, все по-трудно ще се работи в библиотеката.“\n\nОсвен ниското заплащане, пари няма и за поддръжка. Покривът на Националната библиотека тече от години. И докато библиотеките все пак са от онези звена, които получават държавно финансиране, да си творец на свободна практика рядко е устойчиво.\n\nНиколай Колев, художник: „В Русе съм единственият на свободна практика, общо взето от колегите, така че трудно е.“\n\nКолев е част от групата на русенските художници с 40-годишна кариера.\n\nНиколай Колев, художник: „Всички, които завършват, не знам къде отиват, защото ние в Русе от групата, която сме около 80 човека, младите художници са около десет и те всички работят нещо друго. При нас най-младите художници, които идват, са между 40 и 50 години.“\n\nМихаела Василева работи в Регионалния исторически музей в Благоевград. Твърди, че основните проблеми не само тук, а и на музеите в страната като цяло са свързани с остарялата материална база.\n\nМихаела Василева – заместник-директор на РИМ-Благоевград: „Това особено силно се отнася за фондохранилищата. Това са помещенията, в които се опазва културното богатство на България.“\n\nПо думите ѝ състоянието им в голяма част от страната е застинало някъде през 70-те и 80-те години. Музеят в Благоевград в момента се ремонтира и е затворен за посетители. Това означава, че вече една година голяма част от собствените приходи ги няма.\n\nКирил Бинев, председател на НФ „Култура“ към КТ „Подкрепа“: „Всяка година парите се увеличават, това е факт — бюджетът на Министерството на културата. Просто няма никаква прозрачност по тяхното изразходване.“\n\nНиколай Колев, художник: „Колкото и да е голям бюджетът, ако не стига до хората, които се занимават с изобразително изкуство, няма никакъв смисъл.“\n\nЗа поредна година от сдружение „Фабрика за идеи“ изчисляват годишния индекс „Достъп до култура“.\n\nЯнита Танева, основател на „Фабрика за идеи“: „Това, което установяваме, е, че в някои от дейностите над 80% от българите не са посетили нито едно събитие.“\n\nПо думите ѝ тенденциите, които се очертават, са културната пропаст между града и селото, както и по отношение на доходите и образованието.\n\nИндексът измерва ползата от насочените държавни пари за култура, която в момента не е положителна.\n\nЯнита Танева, основател на „Фабрика за идеи“: „Ако виждаме някъде пробив на българската култура извън България, това се дължи изключително на упоритостта на артистите и на културния сектор.“\n\nУвеличение, макар и малко, има в посещаемостта на киното, библиотеките и концертите.\n\nПотърсихме и Министерството на културата за тяхното виждане по отношение на прозрачността на финансирането и бъдещите бюджети. Оттам ни отговориха, че в момента извършват анализ за състоянието на министерството и на база на резултатите ще бъдат направени предложения към бюджета.",
  "title": "За 24 май по нареждане на Румен Радев режат парите за култура! Библиотеки, театри и читалища трябва да съкратят бюджета си"
}