Доц. Росен Калпачки пред ФАКТИ: На всеки 10 минути някой в България получава инсулт

Инсултът остава една от водещите причини за смъртност и инвалидизация в България, а битката с времето често се оказва решаваща за живота на пациентите. На този фон в столичната болница УМБАЛ „Св. Анна“ беше открит първият изцяло завършен строук център у нас, който работи по всички съвременни световни стандарти за диагностика и лечение на мозъчно-съдови заболявания. Как се справяме… Пред ФАКТИ говори доц. Росен Калпачки, началник на Клиниката по неврология и на Инсултния център в болницата.

- Доц. Калпачки, първият изцяло завършен строук център бе открит скоро в болница „Света Анна“ в София. Става въпрос за високотехнологично звено за интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на мозъчно-съдови заболявания. Какво представлява това и какво носи този център за пациентите? - На първо място това е една завършена структура по всички световни стандарти. Няма в света мозъчно-съдов или инсултен център, който да разполага с по-различна апаратура. Реално имаме всичко - още от входа на центъра имаме спешно отделение с максималното трето ниво на компетентност. Припомням, че това е първото такова отделение в България. След това разполагаме с всички звена за образна диагностика – от стандартен скенер, перфузия до магнитен резонанс. Следва ангиографски кабинет, където се извършва най-деликатната диагностика. След това имаме вече доказалата се Клиника по нервни болести, която е “сърцето” на Центъра за инсулти и поема всички случаи – от най-леките инсулти, до най-тежките, като за всеки пациент се определя съответното лечение. При нас почти една трета от пациентите получават тромболиза, при средно ниво за Европа от 16%. Говоря за статистика от миналата година. При най-тежките и особени случаи прилагаме механична тромбектомия. Работим в режим 24/7 в лаборатория, в която се извършва това ендоваскуларно лечение. Под рентгенов контрол се влиза в мозъчните артерии, установява се къде точно се намира тромба в мозъка и се стига до него. С различни манипулации тромбът се отстранява, за да се отпуши запушената артерия, което е най-честата причина за острите инсулти. Това е ядрото на Центъра, но има и още. Разполагаме със специализирана Клиника по рехабилитация, защото при всички пациенти, независимо от тежестта на инсулта, рехабилитацията започва веднага. Имаме звено за логопедична рехабилитация, за да се възстановява по-бързо говора. А най-новото, и според мен нещо, което дори много инсултни центрове по света нямат, е специалното звено за психологическа консултация и психологическа помощ. Говорим за психолози, и то не един. Осигурява се психологическа помощ както за пациентите, така и в много случаи за медицинския екип, защото често се налага да се решават тежки ситуации – отношения с близки, разговори с пациенти, търсене на най-адекватните решения. Всичко това е обединено в една от най-многопрофилните болници в България – „Св. Анна“. Имаме подкрепата на всички останали звена. Отново говорим за режим 24/7 – вътрешни клиники, ортопедия, реанимация, неврохирургия, лицево-челюстна хирургия и всички други много често ни помагат, защото всеки пациент е уникален сам по себе си.

- Защо е толкова важен този център? - Вижте, в „Света Анна“ извършвахме 99% от всички дейности при пациенти с инсулт и преди обособяването на този център. Но именно този решаващ един процент, както и институционалното му признаване от Министерството на здравеопазването, са изключително важни. Защото сега вече е „отъпкан пътят“ да се намесваме и в случаи, в които колеги от цялата страна имат нужда от помощ при по-сложни ситуации. Там, където по места не може да се направи тромболиза или механична тромбектомия, пациентът се диагностицира и когато все още е в терапевтичния прозорец, в зависимост от възможностите – по наземен или въздушен път – се транспортира при нас. И тук вече се работи в режим 24/7 по всички световни стандарти.

- Каква част от страната в момента е покрита така, че да се осигури бързо и адекватно тромболитично лечение? - Когато говорим за тромболитично лечение, мисля, че с малки изключения вече почти във всяка област на България се прави тромболиза. Не мога да кажа, че това се случва в достатъчно количество, но като практика вече я има почти навсякъде в страната. Колегите придобиват смелост, макар и не толкова бързо и гладко, колкото ми се иска. На много места това е въпрос на логистика, на кадри и на подкрепа от останалите специалисти, защото зад всеки инсултен център трябва да стои работеща болница. Инсултен център без работеща болница просто не може да съществува. Това не е работа само на невролози, а на мултидисциплинарен екип. Благодарение на обществената подкрепа за тромболизата вече не говорим като за неизвестно лечение. Но тромбектомията – методиката, за която споменах преди, която често надгражда лечението, все още е по-скоро пожелателна. Надявам се, че в рамките на следващите месеци шестте строук центъра, които трябва да бъдат изградени в страната, ще станат факт. Засега единственият напълно работещ център е този в болница „Света Анна“.

- Липсата на увереност у вашите колеги ли е в основата на това, че не се правят повече тромболизи? - Факторите са много. Основните “оправдателни” причини са липсата на кадри и логистика. Инсултът не е болест на нормалното работно време. Не е достатъчно да имаш покритие през деня от понеделник до петък. Нужно е покритие 24/7. Пациент, подходящ за тромболиза, може да пристигне в 3 часа през нощта или по време на национален празник. Ако тогава нямаш подготвен екип, който може да реагира и да направи тромболиза, значи нямаш реално работещ инсултен център. Логистиката и кадровият проблем са едната причина. Другата е, че част от колегите в нашата гилдия – на невролозите, все още не могат да се осмелят да направят тази крачка. Така се случи, че т.нар. “определящи дневния ред” колеги в нашата специалност през последните години не са лекували активно инсулти в практиката си. Реално до съвсем скоро инсултът не беше във фокуса на цялата неврологична гилдия. Хубавото е, че особено след създаването на Българското дружество по инсулт, и това, макар и бавно, се променя. Хората, които се занимават със съвременно лечение с тромболиза, все още продължават да са малцинство. Те са заобиколени от мнозинство предпазливи и даже скептични колеги, които казват, че има трудности и рискове. Да, безспорно има. Говорим за високотехнологична и то суперспешна медицина. Няма как подобна медицина да бъде елементарна. Представете си една неврологична реанимация, която работи непрекъснато, денонощно – тежко е. От тази гледна точка смятам, че това е някакво оправдание, но с времето и с натрупването на добрия опит, който изграждаме вече повече от 10 години, нещата постепенно се променят. Все пак, ако направя сравнение – преди около десет години в цялата страна се правеха приблизително стотина тромболизи годишно. Днес вече говорим за 2000 годишно в национален мащаб. Това все пак е напредък. Не е такъв, какъвто ми се иска, но е напредък.

- Успяват ли пациентите да пристигнат навреме, когато са получили инсулт, в така наречения „златен час“? - За мен всичко е една взаимовръзка. Все повече пациенти пристигат навреме и те ще стават още повече, когато има къде да отидат. Всеки колега от Спешна помощ търси най-доброто за своя пациент. Когато знаят, че има наблизо инсултен център, подходящ за тромболиза, в който пациентът може да бъде приет веднага, те отиват. Но много пъти не може да се намери свободно легло, особено за тежките случаи. Това се случва в София всяка вечер, да не говорим какво става в петък вечер. Всеки от колегите в Спешна помощ може да го потвърди. Когато пациентите и близките им знаят, че има места, където ще им бъде приложено лечение, започват да идват по-уверени и по-навреме. Хората се научиха. Включително благодарение на това, което медиите и обществото започнаха да коментират по темата за инсулта. Хората се обаждат, интересуват се какво се прави. Пак ще кажа, че инсултът е ежедневие, не е болест на работно време. На всеки 10 минути някой в България получава инсулт. Това е статистиката. Под влиянието на пациенти и близките им, които вече знаят, че съществува такова лечение, много колеги започват да се организират. Лекарите по принцип винаги тръгват с идеята да помогнат, тръгват да оказват помощ на „мускули“, както се казва. Именно това според мен обяснява защо на много места системата започва да се променя. Хората идват по-навреме и по-информирани. Това ще помогне всички ние да счупим определени психологически бариери и въображаеми окови в гилдията, за да се променят нещата. Абсолютно съм сигурен, че става дума за лавина, която няма как да бъде спряна, включително поради нежеланието на много хора да погледнат истината в очите. Искам специално да обърна внимание, че подобни разговори – благодарение на вашата медия и на други ваши колеги – реално променят нещата. Аз мога да говоря и да коментирам темата за инсулта много, но по ред причини именно обществото и медиите променят ситуацията. Защото хората, които умират или получават инсулти, са нечии майки, бащи, близки и роднини, които се нуждаят от спешна адекватна и професионална помощ.