Едва 10% от българите водят здравосолвен начин на живот

Над 40% от българите посещават лекар едва когато вече имат здравословен проблем, а едва 38% преминават редовно през профилактични прегледи. Това показват данните от национално представително проучване на агенция „Тренд“, представено по време на институционален диалог на тема „Здравната култура на българите – ключ към по-добро здраве“.

Особено тревожни са резултатите сред младите хора, където едва около 20% спазват препоръките за профилактика, докато при хората над 70 години този дял достига близо две трети. Данните очертават сериозен дефицит на здравна култура , който според експертите влияе пряко върху ефективността на здравната система.

Проучването показва и сериозно разминаване между обществените възприятия и реалното разбиране за финансирането на здравеопазването. 65% от анкетираните посочват здравната каса като основен източник на финансиране, 62% – здравните вноски, а 56% – държавния бюджет. В същото време едва 24% отчитат ролята на личните плащания.

Председателят на Българската болнична асоциация адв. Свилена Димитрова заяви, че липсата на разбиране за начина на функциониране на системата е сред най-сериозните проблеми пред сектора.

„През месец април ББА е анонсирала публично над 85% увеличаване на болничните разходи за последните 4 години, но тази новина не е породила никаква реакция в обществото и институциите, което е доказателство за липсата на разбиране за финансирането на отрасъл здравеопазване“, заяви Димитрова.

Председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов коментира:

„Не само трябва да намалим тютюнопушенето или да не пием зелев сок, здравната култура е много по-широко понятие. Необходима е целенасочена, национална политика, която да акцентира върху местата, на които хората могат да получат точната информация.“

Заместник-председателят на Българската болнична асоциация доц. Цветелина Спиридонова постави акцент върху проблемите в спешната помощ.

„За съжаление няколко ръководства на Министерството на здравеопазването не успяват или отказват да въведат GPS системата, която осигурява стриктно следване на Наредбата за спешна медицинска помощ , според която спешният пациент трябва да бъде хоспитализиран в най-близката болница със съответната компетентност, без допълнителен времеви риск“, каза тя.

Изпълнителният директор на УМБАЛ „Токуда“ д-р Венелина Милева също акцентира върху проблема с общественото разбиране за стойността на медицинските услуги.

„Това непознаване на стойността на здравните услуги, която ще позволи да се поддържа индивидуалното или респективно общественото здраве, е голям проблем за разбиране и устойчивост и е огромен дефицит на здравната култура и на оценката на мястото на всеки един участник в този обществен процес, наречен здравеопазване.“

В края на срещата водещите болнични организации и Българският лекарски съюз подписаха меморандум за сътрудничество за координирани действия в посока повишаване на здравната култура в България.