{
  "$type": "site.standard.document",
  "bskyPostRef": {
    "cid": "bafyreifsffoguj35fmo43xlyue7uhkmu4hy7vjzgcot6vwffckinrckvue",
    "uri": "at://did:plc:vcnxnelq27ktvez3ua4ssexs/app.bsky.feed.post/3mm6besrdefc2"
  },
  "coverImage": {
    "$type": "blob",
    "ref": {
      "$link": "bafkreifjaodxt4tqre4ay5jq37bzpxn3yjdxoy25qxro3oswsofvyrjq7i"
    },
    "mimeType": "image/jpeg",
    "size": 91273
  },
  "path": "/world/187127-19-mai-1881-g-rajda-se-ataturk",
  "publishedAt": "2026-05-19T01:15:29.000Z",
  "site": "https://fakti.bg",
  "tags": [
    "Свят"
  ],
  "textContent": "На 19 май 1881 г. в един от космополитните градове на Османската империя – Солун, се ражда момче. То учи в Битоля и Истанбул и влиза в историята като Ататюрк (Бащата на турците).\n\nНа 19 май 1881 г. Мустафа Кемал се появява в семейството на дребния търговец Али Ръза Ефенди.\n\nПървоначално малкия Мустафа учи в прогимназиалното военно училище в Солун, а в 1899 г. завършва средното кадетско училище Манастър (Битоля).През 1902 г. се сбъдва отколешната мечта на Мустафа Кемал. Той учи и завършва престижната Военна академия в Истанбул. По-късно участва в Триполитанската, Балканската и Първата световна война.\n\nПрез 1913-1914 г. Мустафа Кемал е военно аташе в София и остава с незабравими впечатления от това пребиваване. Тук той среща и голямата си любов Димитрина Ковачева, дъщерята на известния български генерал Стилиян Ковачев (1860-1939).\n\nСлед Първата световна война Кемал Ататюрк отхвърля Севърския мирен договор.\n\nОсновните клаузи в договора са териториални, военни и юридически.\n\nТериториалните клаузи са свързани с разделянето на османските територии между победителките.\n\n– Франция получава Ливан и Сирия, а Дулкадир и Киликия остават под френско влияние.\n\n– Италия получава като зони на влияние Тарс, Анталия, Кония и части от централен Анадол и получава потвърждение за прякото присъединяване на Додеканезите към своите територии.\n\n– Армения получава Ерзурум и земите около езерото Ван, заедно с областта Трабзон.\n\n– Гърция получава Източна Тракия, заедно с Егейските острови и под формата на зона на влияние областта около Измир. След изтичането на 5 години, в областта се предвиждало да се проведе референдум, който да определи дали територията да стане част от Гърция или да остане в Османската империя.\n\n– Великобритания получава Палестина, Трансйордания и Ирак, и части от Кюрдистан като зона на влияние.\n\n– Босфора и Дарданелите са демилитаризирани и предадени под Международен контрол.\n\n– Договорът предвижда и референдум сред кюрдите, който да определят бъдещето им. Референдумът така и не е проведен заради разногласия сред самите кюрди.\n\nВоенните клаузи предвиждат намаляване на османската армия до 50 000, разрешават запазване само на 7 бойни кораба и 3 торпедни лодки и забраняват на Османската империя да разполага с военно-въздушни сили. Освен това, се създава съюзническа контролна комисия, която да следи за изпълнението на военните клаузи.\n\nГенералът от османската армия и герой от защитата на Дарданелите – Мустафа Кемал паша се изтегля в все още свободните територии, отхвърля властта на султана като изчерпана и старомодна и обявява намерението си да спаси държавата от катастрофата в която се намира.\n\nНа 28 август 1925 г. Мустафа Кемал произнася знаменитата си реч \"За шапката и фереджето\". С нея той поставя знак за европеизираното на страната и отхвърляне на традиционното ислямско облекло. Той налага модата на турския мъж да се носи с дрехи по западен образец и гладко избръснат.\n\nНа 4 октомври 1926 г. се приема нов Гражданско – процесуален кодекс. Той дава равни права на жените с мъжете при сключване на брак, развод, в професиите и т.н. От 3 април 1930 г. нежният пол придобива правото да взема участие на общинските избори, а от 5 декември 1934 година за пръв път в Националното събрание влизат 17 жени като депутати.\n\nНа 30 ноември 1925 г. със закон са затворени теккета, тюрбета и медресета, а религиозните дисциплини в училищата са премахнати.\n\nНа 1 ноември 1928 г. Турция казва сбогом на арабската азбука и приема латинската писменост.\n\nПочти по същото време се въвежда европейският календар, а ала турката е заменена с ала франгата (западно време по Гринуич).От 1931 г. започва да се употребява и нова метрична система. Старият аршин, ензадето и оката отиват в историята. ) се използва дължината,метърът замества ензадето,а килото оката. Последните се уеднаквяват и по този начин улесняват икономиката,вътрешната и външната търговия. През 1933 г. започва да функционира първият модерен университет.",
  "title": "19 май 1881 г. Ражда се Ататюрк"
}