{
"$type": "site.standard.document",
"bskyPostRef": {
"cid": "bafyreic5vvfq7adbhmeexje5hwxn5brm4mzukzspg2wjmecnetifrk3uta",
"uri": "at://did:plc:vcnxnelq27ktvez3ua4ssexs/app.bsky.feed.post/3mlufmd2rheu2"
},
"coverImage": {
"$type": "blob",
"ref": {
"$link": "bafkreihz7w7mj27bm5qz5dlk3i3ubtwhw6w26ejvsx74j7py35ncuhddea"
},
"mimeType": "image/jpeg",
"size": 18133
},
"path": "/mnenia/1054502-inteligenten-razvod-s-rusia-kakva-cena-shte-plati-armenia",
"publishedAt": "2026-05-15T03:32:05.000Z",
"site": "https://fakti.bg",
"tags": [
"Мнения"
],
"textContent": "**Владимир Путин предложи на Армения \"интелигентен развод\": той постави страната пред избор между Евразийския икономически съюз и ЕС. Какво означава това за Ереван? Каква би била цената на \"откъсването\" от Русия?**\n\nПредложението на Владимир Путин за \"интелигентен развод\" с Армения прозвуча като ултиматум, поставяйки ръководството на страната пред труден избор: дали да запази членството си в Евразийския икономически съюз, или окончателно да се насочи към ЕС.\n\nМнозина в Армения възприеха думите на Путин като засилване на натиска спрямо Ереван и като явен признак за това, че времената на кулоарната дипломация и на негласните компромиси са отминали.\n\nКрай на нюансите и сянката на Украйна\n\nМакар Армения да продължава да участва във всички интеграционни обединения под егидата на Москва, тя вече отдавна се дистанцира от Русия. Ереван е поел курс на сближаване с Брюксел и заяви открито, че възнамерява да се присъедини към ЕС, вписвайки това и в законодателството. В Ереван наричат този процес \"диверсификация\", докато за Москва това е геополитически обрат.\n\nКатализатор на рязкото ужесточаване на кремълската реторика станаха две безпрецедентни за региона дипломатически събития: проведената в Ереван в началото на май среща на Европейската политическа общност (ЕПС) и срещата на върха ЕС - Армения. Москва бе особено раздразнена от това, че на форума на ЕПС присъства и украинският президент Володимир Зеленски.\n\nРеакцията на руския президент Владимир Путин не закъсня - той предложи на Ереван да проведе референдум за встъпването в ЕС. И в случай на избор на европейския вектор - \"интелигентен и взаимноизгоден развод\", което бе съпроводено от следния недвусмислен намек: \"Виждаме какво става сега в Украйна. Но как започна всичко? С опита на Украйна да влезе в ЕС\".\n\nДа припомним, че месец по-рано на среща с арменския премиер Никол Пашинян руският президент заяви, че паралелното членство на Армения в Евразийския икономически съюз (ЕАС) и в ЕС е несъвместимо. Премиерът отвърна, че бъдещото участие и в двата блока ще е невъзможно, но за момента съвместимост има. А когато настъпи времето за окончателния избор, решението ще бъде взето от арменския народ.\n\n\"Междудържавните отношения не са брак\"\n\nВ Ереван реагираха сдържано на предложението на Москва за \"интелигентен развод\", опитвайки се да намалят напрежението. Премиерът Пашинян каза, че за властите въпросът за избора между ЕИС и ЕС не е на дневен ред. Той отхвърли метафората с \"развода\", като подчерта, че в междудържавните отношения Армения се ръководи от междудържавната логика и остава пълноценна членка на ЕИС.\n\nСъщевременно Пашинян призна наличието на \"дискомфорти\" в отношенията с Русия, наричайки ги част от \"неизбежната трансформация\". В предизборната програма на управляващата партия \"Граждански договор\" преди парламентарните избори на седми юни е записано, че Ереван и в бъдеще възнамерява да развива \"взаимноизгодно и конструктивно сътрудничество\" с Москва.\n\nЛидерът на опозиционния блок \"Армения\" Роберт Кочарян, който има репутацията на човек с отдавнашни приятелски връзки с Владимир Путин, нарече политиката на арменските власти опасна и отбеляза, че заиграването с ЕС може да доведе дотам, че Русия \"да загуби търпение\". Той напомни, че социално-икономическото благополучие на огромен брой от гражданите зависи критично от връзките с Русия.\n\nЩе издържи ли Армения на разрив с Русия?\n\nВъпреки прозападната реторика на екипа на Пашинян, числата сочат, че от 2018 година насам икономическата зависимост на Армения от Русия не само не е намаляла, а се е увеличила неколкократно. Стокообменът и особено износът към Русия е нараснал в пъти, докато доставките за пазарите на ЕС са намалели с пет процента. Оценката на експертите е, че загубата на руския пазар ще е \"тежък шок\" за страната.\n\nОсвен това в момента Армения практически зависи тотално от руския газ. Единствената му алтернатива е иранският тръбопровод, който също е собственост на руския \"Газпром\". Но доставяните по него количества покриват само 15-17 процента от потреблението.\n\nПреувеличени ли са твърденията за разрушителните последствия?\n\nАрменският икономист Айк Геворгян привежда математически аргументи, за да опровергае твърденията за разрушителните последствия от раздялата между Армения и Русия. \"Делът на Русия във външната търговия на Армения е 35 процента, а останалите 65 процента се падат на други страни, включително ЕС. Следователно негативният ефект от излизането от ЕИС може да засегне само тази една трета.\" Експертът подчертава също така, че голяма част от тези 35 процента е реекспорт, който не влияе на БВП.\n\nЩо се отнася до пласмента на селскостопанската продукция, Геворгян отбелязва, че секторът се модернизира и износът може да се преориентира към Европа и други страни, каквато тенденция вече съществува. Експертът казва пред ДВ, че покрай членството в ЕИС на Армения ѝ се налага да купува от Русия някои стоки твърде скъпо - като захарта, докато извън икономическия блок това би било възможно на много по-ниски цени.\n\nВ коментар за газовата зависимост Геворгян изразява съмнения, че Москва рязко би повишила цените, тъй като вътрешното разпределение се извършва от самата руска компания \"Газпром Армения\". \"Присъствието на \"Газпром\" в Армения е доста важен детайл за самата Русия и едва ли решението за удвояване или утрояване на цената ще бъде взето лесно. Ако цената скочи с няколко процента, Армения вече ще трябва да преразгледа самите си отношения с \"Газпром\", казва той.\n\nЗатова и експертът смята, че катастрофалните сценарии са силно преувеличени, а и Ереван разполага с потенциални алтернативни решения - съседните страни Иран и Азербайджан, които също произвеждат газ.",
"title": "\"Интелигентен развод\" с Русия: каква цена ще плати Армения"
}