{
  "$type": "site.standard.document",
  "bskyPostRef": {
    "cid": "bafyreihxmbjrrycjtoujw7iwxsbdsqz3mia4zyggvj2fcdiu6b2n7kh5xy",
    "uri": "at://did:plc:vcnxnelq27ktvez3ua4ssexs/app.bsky.feed.post/3mlpebn5egdq2"
  },
  "coverImage": {
    "$type": "blob",
    "ref": {
      "$link": "bafkreihqfkuujbkcfdvvrfxhjywc7ghxqqj6lricvnq4abgdqy5topftim"
    },
    "mimeType": "image/jpeg",
    "size": 72038
  },
  "path": "/world/186208-13-mai-1930-g-umira-frityof-nansen",
  "publishedAt": "2026-05-13T02:14:42.000Z",
  "site": "https://fakti.bg",
  "tags": [
    "Свят"
  ],
  "textContent": "На 13 май 1930 г. умира Фритьоф Нансен. Благодарение на неговата дейност хиляди български бежанци от Западна Тракия успяват да стигнат до България през 1922 година след Гръцко-турската война.\n\nОсвен това хиляди арменци и белогвардейци успяват да се спасят от репресии. Като върховен комисар за бежанците на Обществото на народите Фритьов Нансен измисля специален документ, даващ право на преминаване без границите за хората без паспорти. Точно заради т. нар.\n\n**Нансенов паспорт хилядите бежанци от началото на ХХ в. хиляди успяват да се спасят от репресии**.\n\nЗа тази си дейност дипломатът получава Нобелова награда за мир през същата тази 1922 г.\n\nФритьоф Нансен е роден на 30 октомври 1861 г. в близост до днешната столица Осло. Дипломира се като зоолог от университета в Осло. Само на 20 години се отправя на първата си експедиция в Гренландско море. Участва в още няколко успешни мисии, а след завършването си започва да се занимава в сферата на зоология, като работи в Бергенския музей. През 1886 г. е удостоен с голям златен медал на Кралската Академия на науките за своите изследвания по строежа на клетъчния апарат на нервната тъкан.\n\n**Жаждата му за знания го отвежда до Арктика и Антарктика,**\n\nкато през 1893 г. той потегля на тригодишно арктическо пътуване на борда на кораба \"Фрам\". Нансен и неговият спътник правят опит да достигнат Северния полюс, като се приближават до него много повече от всички свои предшественици в това начинание.\n\nИнтелектуалните му способности са не по-малко впечатляващи. Едва на 26-годишна възраст той вече е завършил докторската си дисертация за централна нервна система при човека. Но Нансен заслужено остава в историята най-вече с пионерските си начинания за закрила на бежанците.\n\nПрез 1920г., скоро след края на Първата световна война, Нансен е назначен за председател на Норвежката делегация към базираното в Женева Общество на народите,, една длъжност, която той заема до смъртта си през 1930 г.\n\nСкоро след назначаването му възлагат да оглави първата мащабна хуманитарна задача на ОН - репатрирането на общо 450 000 военнопленници. Той успява да доведе начинанието до успешен край, като ангажира подкрепата на правителства и доброволчески дружества.\n\nНансен работи за каузата на бежанците, като по пътя си постига триумфи, но се сблъсква и с разочарование. Остава дълбоко огорчен от човешкото безразличие към страданието на ближния. Негови с думите, че\n\n**\"бежанците, които се смятаха за нетърпимо бреме, ще се окажат всъщност безценна придобивка.\"**\n\nНо тази страстна вяра в потенциала на всяко човешко същество не винаги е споделена от мнозина.\n\nМеждународният Червен кръст и редица правителства се обръщат към него с молба да организира хуманитарна програма за милионите пострадали от глада в Русия през 1921-1922г.\n\nВърховният комисариат за бежанците към ООН (ВКБООН) учредява наградата \"Нансен\" за принос към бежанците в негова чест през 1954г. Тя се връчва на отделен човек или организация за изключителни заслуги към бежанската кауза. Фритьоф Нансен беше избран за \"Норвежец на хилядолетието\" от народа на Норвегия през 2000г.",
  "title": "13 май 1930 г. Умира Фритьоф Нансен"
}