{
  "$type": "site.standard.document",
  "bskyPostRef": {
    "cid": "bafyreig5kkkud5j5sb7evxm2ybffa7huwnczhuh5ily5pa5zzamfpogqvq",
    "uri": "at://did:plc:vcnxnelq27ktvez3ua4ssexs/app.bsky.feed.post/3mkuhje2dzp52"
  },
  "coverImage": {
    "$type": "blob",
    "ref": {
      "$link": "bafkreibs4a2vdg454x7rjziezkx7yyma3hrxbdvfveucu4acmx7tptxdwq"
    },
    "mimeType": "image/jpeg",
    "size": 20956
  },
  "path": "/mnenia/1051800-izkustveniat-intelekt-za-kadrite-v-sadebnata-sistema-naznachavani-predi-1989-godina",
  "publishedAt": "2026-05-02T10:02:02.000Z",
  "site": "https://fakti.bg",
  "tags": [
    "Мнения"
  ],
  "textContent": "Изкуственият интелект за кадрите в съдебната система, назначавани преди 1989 г.:\n\n„През 80-те години в НРБ прокурори, съдии и адвокати се назначаваха чрез силно централизирана, политически контролирана система, доминирана от БКП.\n\nНазначаването на магистрати в Народна република България през този период не следваше днешните конкурсни принципи, а беше подчинено на партийно-кадровата система. Това не е подробно описано в откритите източници, но е добре документирано в историческите изследвания за съдебната власт при социализма.\n\nЕто как функционираше системата:\n\n1) БКП контролираше кадровата политика\n\nВсички ключови юридически професии – съдии, прокурори, следователи, адвокати – се назначаваха след одобрение от партийните комитети (Окръжни, Градски, Централен комитет).\n\nКандидатите преминаваха през т.нар. „номенклатура“ – списък от длъжности, за които партията има право на назначение или съгласуване.\n\nПолитическата благонадеждност беше задължително условие, често по-важно от професионалната квалификация.\n\n2) Министерството на правосъдието и прокуратурата изпълняваха партийни решения\n\nФормално назначенията се извършваха от министъра на правосъдието или главния прокурор, но след предварително съгласуване с БКП.\n\nСъдебната система е структурирана така, че да бъде инструмент на държавната политика, а не независима власт.\n\n3) Адвокатурата не беше независима\n\nАдвокатските колегии се подчяваха на държавата; адвокатите бяха държавни служители, не свободни професионалисти.\n\nПриемът в адвокатурата също минаваше през партийно одобрение.\n\n4) Кариерното израстване беше политически мотивирано\n\nПовишенията се даваха след оценка от партийни органи.\n\nЛоялността към режима беше ключов критерий.\n\n📌 Как това се свързва с днешните висши магистрати и видни с дълъг стаж адвокати?\n\nМного от магистратите, започнали кариерата си през 80-те, са били назначени именно по тази система. Това обяснява защо в публичния дебат често се поставя въпросът за произхода на кадрите, които днес заемат високи позиции.\n\nКак реално са били назначавани магистратите през 80-те години?\n\n1) Партийният контрол е абсолютен\n\nПрез социализма кадровата политика в съдебната система е част от т.нар. номенклатура на БКП. Това означава, че:\n\nвсяко назначение на съдия, прокурор или следовател се съгласува с партийните комитети (окръжни, градски, ЦК);\n\nполитическата благонадеждност е ключов критерий;\n\nпрофесионалните качества са второстепенни спрямо лоялността към режима.\n\n2) Върховният съд на НРБ – формално избор от НС, реално – партийно назначение\n\nСпоред тогавашния закон съдиите във Върховния съд се избираха от Народното събрание за срок от 5 години. Но Народното събрание беше изцяло контролирано от БКП, така че изборът е формален – кандидатите са били предварително одобрени от партията.\n\nТова означава, че днешните върховни съдии над 60 години, започнали кариерата си преди 1989 г., са били назначени именно по този механизъм.\n\n3) Прокуратурата – централизирана и подчинена на държавата\n\nПрокурорите в НРБ бяха част от силно централизирана структура, която:\n\nбеше подчинена на държавното ръководство;\n\nизпълняваше и контролни функции в интерес на държавата, а не като независим орган;\n\nназначаването им също минаваше през партийно одобрение.\n\n4) Адвокатурата – държавна, не независима\n\nАдвокатите не бяха свободни професионалисти. Колегиите бяха държавни структури, а приемът ставаше след проверка за политическа надеждност.\n\nСледователно, днешните съдебни кадри над 60 годишна възраст са започнали кариерата си без конкурси, чрез партийно назначение. Повишенията им до 1989 г. също са зависели от БКП. След 1991 г. са преминали към новата система, но началото на кариерата им е в стария модел. Днес голяма част от тях са във ВКС, ВАС или ГП. Магистратите, които днес са между 60 и 70 години, са били през 1989 г. младши съдии/прокурори (ако са били около 27–30 г.) или вече утвърдени кадри в системата (ако са били над 30 г.). Много от тях са работили непрекъснато в системата през следващите 36 години?\n\nПричините:\n\n1) След 1989 г. нямаше масова лустрация в съдебната власт. За разлика от други държави от Източния блок, България не извърши прочистване на съдии и прокурори, назначени от БКП. Те оставаха на длъжност и продължаваха да се издигат.\n\n2) Съдебната система запази голяма част от старите кадри\n\nМладите магистрати от 80-те години станаха „средно поколение“ през 90-те.\n\nПрез 2000-те вече са заемаха ръководни позиции.\n\nДнес са във ВКС, ВАС, прокуратурата или ръководят ключови отделения.\n\n3) Кариерата на магистрата е дълга. Съдиите и прокурорите могат да работят до 65–68 години, а някои остават и след това по изключение. Така 36 години стаж (1989–2025) е напълно нормален.\n\n🎯 Значи ли това, че днешните върховни магистрати са назначени по стария модел?\n\nНе всички, но значителна част от тези над 60 години — да.\n\nТе са започнали кариерата си:\n\nбез конкурси,\n\nс партийно одобрение,\n\nв система, подчинена на БКП,\n\nв която политическата лоялност е била ключов критерий.\n\nСлед 1991 г. те преминават към новата система, но професионалният им фундамент е изграден в стария режим.“\n\nПП: Премахнете „БКП“ и я заменете с „парламентарна група, имаща мнозинство“, и ще видите какви различия има сега предлаганата кадрова система с предишната. Юридическата професия с изключение на преподаването и научната дейност, няма как да не е просмукана от политическа зависимост.",
  "title": "Изкуственият интелект за кадрите в съдебната система, назначавани преди 1989 година"
}