{
  "$type": "site.standard.document",
  "bskyPostRef": {
    "cid": "bafyreifnz32a6qydkv4k2nxsdhoitizapvhme62p2vdkf3z56hawdspl2e",
    "uri": "at://did:plc:vcnxnelq27ktvez3ua4ssexs/app.bsky.feed.post/3mkfrhhhpjgi2"
  },
  "coverImage": {
    "$type": "blob",
    "ref": {
      "$link": "bafkreiacrz7zeg4inq62taipbbu4oasqlfmi5zjuceje3iixjkjxa2ed2i"
    },
    "mimeType": "image/jpeg",
    "size": 9436
  },
  "path": "/mnenia/1050703-svetoslav-ivanov-taburetkite-na-vlastta",
  "publishedAt": "2026-04-26T14:23:56.000Z",
  "site": "https://fakti.bg",
  "tags": [
    "Мнения"
  ],
  "textContent": "В политиката, както и в живота, сте чували многократно израза – да те направят на нищо. Но може би „Да те превърнат в табуретка“ ви звучи непознато. След този коментар, седмица след изборите, предполагам, че може и да запомните този израз. Той е свързан с история за гласуване и Валериан.\n\nНо не за хапче с билка за успокоение, а за една история с поука\n\nТъжна била съдбата на император Валериан. Смятащ себе си за велик римски пълководец, той повел войската на Изток в битка, за която не бил готов. Когато бил разбит на бойното поле от персите през 260 г., край Едеса, наказанието му било като никое преди.\n\nСпоред легендата, той бил превърнат в жива табуретка за крака. Стоял привит под трона на персийския цар Шапур I, досущ като малък човешки стол и изпъвал гръб, когато царят се качвал на коня си. Това е най-унизителният епизод в историята на Римската империя, на който са посветени картини, скални барелефи и древното послание, че самозабравата може да превърне дори и императора в табуретка. Това се случи миналата неделя.\n\nВ изборния ден голяма част от обществото гласува и просто сложи краката си върху табуретките\n\nЗащо се случи това ли? Защото отиваш в магазина - всичко поскъпнало. Седнеш да хапнеш салата и се чудиш на Шанз-е-лизе ли си, в квартала ли си? Ставаш. Плащаш. Ругаеш на ум и се оригваш на касов бон, а не на бонбон. От скъпите.\n\nЕврото ли е виновно? Не, спекулата е. И глобалните турбуленции в Залива. Но някои партии се държаха сякаш се борят за гласовете в Мичигън, а не в Монтана, отдалечавайки се от реалността, която им свали главата не като МАГА, а като магията на Астор.\n\nОтваряш Фейсбук – заклинания и шамани, сипят радикализъм сякаш всички са им длъжни. Политици, които станаха жертви на алгоритмите в социалните мрежи, мислейки си, че лайкове, гледания и споделяния са равносилни на гласове в урната. Клета заблуда, която създаде измамно усещане за самодостатъчност и непогрешимост.\n\nПосле се чудете защо младите и по-умерените хора не ви подкрепиха и голяма част не ви разбраха. Ами мина ли ви през ума колко уморено е обществото от целия този шум, хаос, агресия? Не разбрахте ли, че никой не харесва онези, които непрекъснато размахват пръст, каквото и да казват?\n\nПомните ли изобщо защо избухнаха протестите?\n\nЗащото тези, които управляваха скрито и открито държавата, мислейки си, че вечно ще са на власт, ни размахваха пръст всяка вечер и ни говореха назидателно със силни чувства и беден речник. Държаха се като малки, местни императори, които после хората с гласовете си... ги превърнаха в столчета и табуретки.\n\nИ това не е само проблем на десните или левите. Бившите управляващи също забравиха защо са там – докато не им беше напомнено. Сега наистина е време за по един валериан.\n\nВъпросът днес е – и сега какво? И сега накъде? Към изток ли? Без да знам какво е в главата на победителите – надали. За „Прогресивна България“ гласуваха толкова много различни хора – и по-консервативни, и по-либерални, и проруски, и проевропейски, че да направиш рязък завой само, за да угодиш на едните, означава да си отхапеш сам крака или ръката и е най-бързия път да се само-смалиш до... табуретка. При толкова пъстър електорат, въпросът е какво обединява гласувалите за теб, а не какво ги дели. И дано победителите си дават сметка каква отговорност означава това. Защото цялата власт ще е в ръцете им. И няма да има време за оправдания.\n\nАко не си дават, отговорът ще е лош. За всички. Това беше просто една история за историята. С древна поука за отдавна отминали събития, които имат склонността да се повтарят отново и отново. От император – в стол за крака. Никой не е застрахован – нито опозиция, нито управляващи.",
  "title": "Светослав Иванов: Табуретките на властта"
}