{
  "$type": "site.standard.document",
  "bskyPostRef": {
    "cid": "bafyreig3zwotmlwboe2x4ddg25vmg5eqdrl3vh6io5ge5iff4tfo2nrcyi",
    "uri": "at://did:plc:vcnxnelq27ktvez3ua4ssexs/app.bsky.feed.post/3mjnsy2ub3v22"
  },
  "coverImage": {
    "$type": "blob",
    "ref": {
      "$link": "bafkreiavdobv4m3g4kis2lhykr3l2b2beyhmgqox3zsiqlz3tbap2tmmy4"
    },
    "mimeType": "image/jpeg",
    "size": 16488
  },
  "path": "/bulgaria/374736-17-april-1879-godina-aleksandar-batenberg-e-izbran-za-balgarski-knaz",
  "publishedAt": "2026-04-17T00:13:28.000Z",
  "site": "https://fakti.bg",
  "tags": [
    "България"
  ],
  "textContent": "На 17 април 1879 година Александър Батенберг е избран за български княз. Трябва да припомним, че Александър Батенберг е истински герой - доброволец от Руско-турската война 1877-1878 г. Той е племенникът на руската императрица е винаги в първите редове на големите освободителни военни кампании.\n\nТой е и кръщелник на царя - освободител Александър ІІ. Роден е на 05 април 1857 г. във Верона, Италия. Син е на австрийския генерал Александър фон Хесен Дармщат и полската графиня Юлия фон Хауке. Получава добро образование в Дрезденското военно училище. Това му помага по време на Съединението да ръководи умело отбраната на общонародното дело.\n\nПоема отговорността и смелостта да се противопостави на Великите сили и да ръководи този уникален национален акт, когато, освен лично, се свързва и държавнически с българския народ – завинаги.\n\nМен може да ме забравите, но Сливница - никога! Поне така твърди историята, че това са последните думи към изпращащите го българи след абдикацията.\n\nНо все пак да припомним, че на 26 юни 1879 г. в Търново княз Александър І полага тържествена клетва пред Великото народно събрание. Великите сили потвърждават избора и в началото на м. август султанът според Берлинския договор го утвърждава с ферман за княз на България.\n\nМладият монарх е недоволен от Търновската конституция, която ограничава правата му. Борбата между либерали и консерватори създава несигурност в страната. На 05 юни 1879 г. Батенберг назначава първото правителство начело с Тодор Бурмов, състоящо се само от консерватори. Парламентарните избори обаче печелят либералите.\n\nКнязът не желае да състави либерално правителство. Разпуска народното събрание и назначава ново правителство от консерватори, начело с митрополит Климент (Васил Друмев). Новите парламентарни избори са спечелени отново от либералите. Сега князът отстъпва и на 24 март 1880 г. назначава първото либерално правителство с министър-председател Драган Цанков.\n\nПротиворечията на княза с либералите се задълбочават и стават непреодолими, когато начело на правителството застава Петко Каравелов (28 ноември 1880 г.).\n\nНа 27 април 1881 г. князът, с помощта на военния министър Казимир Ернрот, извършва държавен преврат, като уволнява правителството и разпуска парламента. На 11 май обявява своите искания: пълномощия за 7-годишен срок, изграждане на нови държавни институции и изменение на конституцията след изтичането на срока.\n\nПълномощията са гласувани на 01 юли 1881 г. от Великото народно събрание. Но скоро страната изпада в нова вътрешна криза поради конфликта между българи и руси в управлението. На 23 юни 1882 г. изпълнителната власт е поета от ген. Леонид Соболев, изпратен от руското правителство.\n\nВ началото на 1883 г. консерваторите минават в опозиция. На 6 септември 1883 г. Търновската конституция е възстановена и се слага край на пълномощията. Тези действия на княза обаче го превръщат в нежелано лице за Русия, тъй като ограничават влиянието ѝ в България.\n\nСъединението на 6 септември 1885 г. е провъзгласено в негово име. Той се превръща в ключова фигура и става ”княз на Северна и Южна България”, като влиза триумфално в Пловдив.\n\nБългария търси международно признание на Съединението. Позицията на Александър ІІІ е за ”Съединение, но без Батенберг”. Англия неофициално подкрепя Съединението, но Австро-Унгария подтиква Сърбия към нападение на България.\n\nКняз Александър І Батенберг се проявява като първия главнокомандващ в новата българска история. Сръбско-българската война от 1885 г. завършва с победа и достойна защита на Съединението.\n\nРежимът на Алекснадър Батенберг пренарежда и политическата система в страната.\n\nСтига се, че Либералната партия се разцепва окончателно на две формации – ръководената от Драган Цанков, която подкрепя измененията в конституцията, и крилото на Петко Каравелов, което държи за пълното възстановяване на основния закон.\n\nИзхабилата авторитета си Консервативна партия на практика престава да функционира и не играе роля в парламентарните избори от май 1884 година, спечелени от непримиримите либерали. Със съставянето на новото Каравелово правителство през юни 1884 конституционните промени са фактически анулирани. Формално това става през 1886 година с решение на Четвъртото обикновено народно събрание.",
  "title": "17 април 1879 година Александър Батенберг е избран за български княз"
}