{
  "$type": "site.standard.document",
  "bskyPostRef": {
    "cid": "bafyreifeehjylq2gynyqfgssuv3ctahwhvpcgzjrk3wftev7l7suo55goa",
    "uri": "at://did:plc:vcnxnelq27ktvez3ua4ssexs/app.bsky.feed.post/3miylsnahiaw2"
  },
  "coverImage": {
    "$type": "blob",
    "ref": {
      "$link": "bafkreidgjyocsiqdkqqjulmbtupbz4tntk3f5nusvimf5yxvf3hsiozee4"
    },
    "mimeType": "image/jpeg",
    "size": 12405
  },
  "path": "/mnenia/1047136-sadbonosni-izbori-v-armenia-sluguvane-na-kremal-ili-sblijavane-s-es",
  "publishedAt": "2026-04-08T15:00:35.000Z",
  "site": "https://fakti.bg",
  "tags": [
    "Мнения"
  ],
  "textContent": "**Николай МАРЧЕНКО**\n\n**На 7 юни 2026 г. в Армения ще се проведат парламентарни избори. Основните политически сили – партиите „Граждански договор“ и „Айастан“ – вече излъчиха своите кандидати.**\n\nКлючовото противопоставяне отново се концентрира около двете основни политически фигури в Армения – действащия премиер Никол Пашинян и екс-президента (1998-2008) Роберт Кочарян. По същество става дума за избор между два коренно различни модела за бъдещето на Армения. От едната страна е курсът, следван от Никол Пашинян: постигане на мир в региона, излизане от дългогодишната логистична блокада, диверсификация на външната политика и – най-същественото – отказ от ролята на сателит на Руската федерация. От другата страна стои линията на Роберт Кочарян: риск от възобновяване на конфликта със съседния Азербайджан, нови човешки жертви, дестабилизация на региона и ново задълбочаване на зависимостта от Кремъл. Не е тайна, че Кочарян поддържа дългогодишни близки отношения с руския президент Владимир Путин и е последователен привърженик на политиката на т. нар. „стратегическо съюзничество“ с Москва. През 2018 г. в интервю за руския вестник „Коммерсант“ Кочарян описва отношенията си с руския президент като „много искрени, откровени и директни“. През 2020 г. Кочарян публикува видео в социалните мрежи, посветено на приятелството му с Путин, когото определя като „лидер на свръхдържава, приятел и съюзник“. Реактивирането на кандидатурата на Кочарян може да се разглежда като част от по-широката стратегия на Москва за възстановяване на влиянието ѝ в Южнокавказкия регион. Няколко месеца преди официалното си кандидатиране – през октомври 2025 г. – той посети Москва и се срещна със зам.-шефа на Администрацията на президента Сергей Кириенко, отговарящ за арменското направление в Кремъл. Малко след това Кочарян заяви, че „само Русия може да изгради модулна атомна електроцентрала в Армения“. Той критикува усилията на правителството на Пашинян да търси партньори в САЩ, Китай и Южна Корея. Впоследствие той предложи Москва да стане “гарант” за евентуален мир с Азербайджан. Кочарян, който е и бивш президент на непризнатата република Нагорни Карабах, традиционно заема твърда позиция спрямо съседните Турция и Азербайджан. Неговата политическа линия предполага конфронтация, а не деескалация. В този контекст не е изненадващо съюзяването му с Арменската революционна федерация „Дашнакцутюн“ в рамките на блока „Айастан“. „Дашнакцутюн“ е една от най-старите арменски политически формации, основана през 1890 г. Исторически тя се свързва с радикални методи на политическа борба и често е играла ключова роля в процесите на формиране на арменската държавност в началото на XX век. По време на Първата република Армения (1918–1920) партията доминира политическия живот, но управлението ѝ е съпътствано от вътрешнополитическа нестабилност и поредица от военни конфликти със съседни държави, включително с Грузия.\n\nИсторически анализи, включително трудове като „Изчезналата цивилизация“ на украинския изследовател Кузари, разглеждат ролята на външните сили – и най-вече на Русия – в оформянето на политическите процеси в региона. Според подобни интерпретации арменският фактор често е бил използван в по-широк геополитически контекст. В съвременни условия въпросът за мирния процес между Армения и Азербайджан остава централен. Постигнатият напредък, включително с посредничеството на международни партньори като САЩ, се разглежда от редица анализатори като ключов за стабилността на Южния Кавказ.\n\nВ същото време всяка ескалация би имала пряко отражение върху регионалната сигурност, енергийните коридори и инвестиционния климат. В исторически план Руската империя, а по-късно и Съветският съюз, са играли съществена роля в Кавказ, включително чрез подкрепа за различни местни актьори. След Руско-турската война (1877–1878 г.) например се наблюдава активизация на политически и военни структури сред арменското население в Османската империя – процес, който допринася за дългосрочна регионална конфронтация. Днес Армения отново е изправена пред стратегически избор.\n\nПредстоящите избори могат да се окажат повратен момент: дали страната ще задълбочи зависимостта си от Москва, или ще се позиционира като по-независим и предвидим партньор в региона. За международните партньори, включително за ЕС и САЩ, развитието на Република Армения има пряко значение. Южният Кавказ е ключов за енергийната свързаност, транспортните коридори и икономическата диверсификация. В този контекст политическата посока на Ереван ще влияе не само върху вътрешната стабилност на страната, но и върху по-широката регионална архитектура на сигурност и икономическо сътрудничество.",
  "title": "Съдбоносни избори в Армения: Слугуване на Кремъл или сближаване с ЕС"
}