{
  "$type": "site.standard.document",
  "bskyPostRef": {
    "cid": "bafyreiagx3i3jkrkubarjhmgpzggavy5glosmfqlwntubzcne33fp75ya4",
    "uri": "at://did:plc:vcnxnelq27ktvez3ua4ssexs/app.bsky.feed.post/3mi64hkkil4r2"
  },
  "coverImage": {
    "$type": "blob",
    "ref": {
      "$link": "bafkreihsjpahaxuqsuz6wmmy6lc4kumzklu2xb4upk4k5efguv7ewgrbh4"
    },
    "mimeType": "image/jpeg",
    "size": 13812
  },
  "path": "/bulgaria/293767-29-mart-1944-g-bombardirovkata-nad-sofia",
  "publishedAt": "2026-03-29T01:13:52.000Z",
  "site": "https://fakti.bg",
  "tags": [
    "България"
  ],
  "textContent": "На 29 март 1944 година София отново е бомбардирана от англо-американската авиация.\n\nБомбардировките на България са поредица от нападения срещу София и други български градове и села от британските ВВС и ВВС на САЩ, по време на Втората световна война.\n\nТе започват от пролетта на 1941 година и продължават до есента на 1944 година. Те са реални бойни действия срещу гражданско население.\n\nПри всички тези нападения София е отбранявана само от противовъздушната артилерия, защото, както бе споменато по-горе, българската авиация не разполага е нощни изтребители.\n\nНа 30.3.1944 г, е извършено най-тежкото въздушно нападение над София. То е осъществено от 450 бомбардировача Б-24, Б-17, Б-25 \"Митчел\" и Хендли Пейдж „Халифакс\", които се охраняват от около 150 изтребителя П-38 „Лайтнинг\".\n\nВ отбранителните боеве вземат участие 1/6, 2/6 и 3/6 орляци, водени от своите командири -Капитаните Русев, Боишаков и Топлодолски.\n\n1/6 орляк излита от летище Марно поле, Карловско, с 28 „Девоатин\"-а, а 2/6 орляк (базиран на летище Враждебна) излита с 25 самолета - 19 Ме-109 Г-2 и 6 „Девоатeн\"-а. Дислоцираният на летище Божурище 3/6 орляк излита с 20 Ме 109Г-6.\n\nОт Изтребителната школа в Долна Митрополия излита една четворка от учебно-бойни изтребители „Авиа\" Б-135 начело с капитан Кръстю Атанасов (началник на школата), в която влизат още пилотите инструктори: поручик Петър Манолов и фелдфебелите Йордан Фердинандов и Недю Колев.\n\nНа този ден българските летци изтребители свалят 4 бомбардировача. Особено се отличава подпоручик Христо Костакев, който улучва една крепост, която експлодира във въздуха, и разрушава още една, летяща до нея.\n\nДругите два бомбардировача са свалени от поручик Неделчо Бончев и подпоручик Виктор Атанасов. Повредени са 9 бомбардировача. Свалени са и 3 изтребителя П-38 „Лайтнинг\" - от поручиците Богдан Илиев и Васил Шишков и от подпоручик Генчо Димитров.\n\nПовредени са 3 противникови изтребителя.\n\nЗагиват поручик Иван Бояджиев и фелдфебелите Йордан Кубадинов и Христо Цанков. С парашут скачат подпоручиците Божидар Кузмов и Иван Касиянов.\n\nПоследната бомбардировка над София се извършва на 17.4.1944 г. В нея вземат участие 350 бомбардировача Б-24, Б-17 и „Стърлинг\". Те се охраняват от 100 изтребителя П-47 „Тъндърболт\" и П-51 „Мустанг\". Ударът е нанесен в 12,20 ч. последователно на 8 вълни с излизане на групите от запад, северозапад, север и североизток.\n\nПротивовъздушната артилерия участва в отразяването на удара с всичките си 12 тежки батареи.\n\nОт 2/6 орляк излитат 16 Ме-109 Г-6 и 2 „Девоатин\"-а, които провеждат първата си атака понятно над София. Изненадан от силното изтребително прикритие на противника, орлякът се разделя на две групи, които продължават атаките си при отлитането му над района на Кюстендил.\n\nОт 3/6 орляк излитат 14 Ме-109 Г-6. Орлякът успява да проведе една атака по противника преди излизането му над София, след което го преследва до жп линията Кюстендил-Горна Джумая.\n\nОт 1/6 орляк излитат само 5 ,Девоатeн\"-а и се явяват над София след оттеглянето на противника.\n\nПри неравния въздушен бой е свален един Б-24 с таран, извършен от поручик Неделчо Бончев от 2/6 орляк. Това е вторият таран в българската авиационна история след този на капитан Димитър Списаревски.\n\nПоручик Бончев успява да се спаси, скачайки с парашут. Повредени са 5 противникови бомбардировача и 1 изтребител.\n\nВ този въздушен бой българските изтребители понасят най-големите загуби за цялата война.\n\nТова се дължи на обстоятелството, че те за първи път участват във въздушна битка с едномоторните изтребители П-51 „Мустанг\". По силует последните много приличат на месершмитите и нашите летци в началото на боя ги смятат за свои. Някои от тях даже ги приканват с разклащане на крилете да се приближат.\n\nКогато се открива грешката, е твърде късно. Загиват 4-ма пилоти от 2/6 орляк (подпоручик Веселин Рачев, поручик Христо Арнаудов, поручик Димитър Попов и подофицер Атанас Кръстев) и 2-ма пилоти от 3/6 орляк (поручик Любен Кондаков и подпоручик Иван Стефанов).\n\nПоради повреди в самолетите и ранявания във въздушните боеве принудителни кацания извършват 3-ма летци, и други 3-ма се спасяват с парашут (между тях и командирът на 2/6 орляк капитан Николай Бошнаков).\n\nВ историята на българската изтребителна авиация 17.4.1944 г. остава като „черния\" Великден.\n\nСлед тази дата София не е повече бомбардирана.\n\nПоставената цел от англоамериканците излизането на България от войната, не е постигната.\n\nСега усилията на съюзническата авиация се насочват срещу румънския петролен център при Плоещ. При това положение новата задача на нашите изтребители е да пресрещат американските бомбардировъчни формации, завръщащи се от Румъния.\n\nДо 26.8.1944 г., когато е последното въздушно противоборство над България, нашите изтребители свалят 37 бомбардировача и 16 изтребителя.\n\nПовредени са 48 бомбардировача и 22 изтребителя.\n\nНа територията на България падат 120 противникови самолета, в които загиват 256 души.\n\nПленени са 329 съюзнически летци.\n\nОт българска страна във въздушните боеве загиват 16 летци изтребители, а други 6 при изпълнение на служебните си задължения.\n\nТова е сухият език на статистиката, но зад него се крият огромната смелост и воля на българските летци при борбата им с противниковата авиация.\n\nПрезирайки смъртта, всеки път те излитат за защита на своето отечество с ясното съзнание,че вероятността да загинат е многократно по-голяма от тази да оцелеят!\n\nИ днес, повече от 60 години след последните въздушни боеве над България, ние продължаваме да черпим вдъхновение от подвига на онези достойни българи, бранили родното небе през 1943-1944 г.",
  "title": "29 март 1944 г. Бомбардировката над София"
}