{
  "$type": "site.standard.document",
  "bskyPostRef": {
    "cid": "bafyreigtubo62qqqhwny6hul6pcrv2uhsu72fumekhg7iy2g523see6gkq",
    "uri": "at://did:plc:vcnxnelq27ktvez3ua4ssexs/app.bsky.feed.post/3mhz36dlftak2"
  },
  "coverImage": {
    "$type": "blob",
    "ref": {
      "$link": "bafkreib3km4refmuato5ygbpvqokd2oo6jyegjwibxvxg2odd3ojq4craq"
    },
    "mimeType": "image/jpeg",
    "size": 11529
  },
  "path": "/bulgaria/293265-na-27-mart-1893-g-umira-tonka-obretenova",
  "publishedAt": "2026-03-27T01:12:24.000Z",
  "site": "https://fakti.bg",
  "tags": [
    "България"
  ],
  "textContent": "На 27 март 1893 г. умира Тонка Тихова Обретенова (баба Тонка). Тя е българска героиня.\n\nВключва се в организираната национално-освободителна борба. Оказва сериозна организационна, морална и финансова помощ на Русенския частен революционен комитет. Съратник и доверено лице на Васил Левски. Нейният дом е сигурно убежище и организационен център на революционните дейци.\n\nВ борбата се включват и нейните деца. Петър Обретенов и Ангел Обретенов са четници в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.\n\nБаба Тонка погребва и успява да съхрани черепа на Стефан Караджа. Синовете ѝ Ангел, Петър, Никола и Георги участват в различни чети и са убити или изпратени на продължително заточение. По-малката ѝ дъщеря, Анастасия (Сия), е женена за революционера, писателя и публициста Захари Стоянов. Баба Тонка ражда седем деца - пет момчета и две момичета, и всички те по-късно активно се включват в българското националноосвободително движение. Въпреки трудния си живот – смъртта на съпруга ѝ Тихо Обретенов и грижите за многобройната челяд, тя нито за момент не допуска да се отчужди от народните работи. От 1867 г. нейният син Петър Обретенов постъпва в Българската легия в Белград, а през 1868 г. заедно с по-големия си брат Ангел е сред участниците в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В акция на четата Петър Обретенов загива, а Ангел е заловен и осъден на заточение в Мала Азия. Със съдбата на четниците е свързана и една от най-трагичните, но и най-достойните постъпки на Баба Тонка, олицетворяваща почти незабележимото, но важно присъствие на българките в освободителните борби. Благодарение на нея останките на обесените от властите бунтовници са погребани по християнски, а черепът на Караджата е укрит и става национална реликва. Захарий Стоянов отбелязва, че през 1878 г. нейните синове и другарите им се завръщат от заточение, а тя ги посреща с тази светиня от отминалите епични времена. През 1875 г. вече е в ход подготовката на Старозагорското въстание и в борбата се включва още един от синовете на Баба Тонка - Георги Обретенов.\n\nВъпреки тежките удари, семейството на Тонка Обретенова продължава да бъде в основата на освободителните борби от края на 60-те и началото на 70-те години. Никола Обретенов заедно с Тома Кърджиев, Георги Николов и др. са ядрото на оживената революционна и просветна дейност в русенското читалище “Зора”. В създадения през есента на 1871 г. там революционен комитет Никола Обретенов е централна фигура, а къщата на Баба Тонка става главно скривалище и разпределителен център за революционната дейност в района. Освен синовете на Тонка Обретенова в националноосвободителната война се включва и нейната дъщеря Петрана. Когато започва подготовката на Априлското въстание, почти цялата кореспонденция от вътрешността с Гюргевския комитет минава през къщата и през ръцете на Баба Тонка. Във въстанието тя дава още една жертва – синът ѝ Георги загива в четата на Стоил войвода. Другия ѝ син – Никола, е сред Ботевите четници. След разгрома на четата той е заловен и осъден на заточение в Мала Азия. Така за по-малко от осем години четирима от петимата синове на Тонка Обретенова дават младостта или живота си за българската свобода.\n\nВ историята обаче баба Тонка остава с думите: \"Четирима сина загубих. Двама не са живи, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак щях да ги накарам да носят българското знаме със златния лев\".\n\nУмира на 27 март 1893 г. На нейното име през 1934 г. е преименувано едно малко село, намиращо се в община Попово, обл. Търговище. На нея е кръстена и математическата гимназия в град Русе. Залив на антарктическия остров Ливингстън също носи името на българската революционерка. Баба Тонка е прототип на вазовия герой от \"Немили-Недраги\" - баба Тонка.",
  "title": "На 27 март 1893 г. Умира Тонка Обретенова"
}