{
  "$type": "site.standard.document",
  "bskyPostRef": {
    "cid": "bafyreihb27kdufsvyopiolb4tbwqnadk7smtwc5a4e66jcibp4k3bvl5ee",
    "uri": "at://did:plc:vcnxnelq27ktvez3ua4ssexs/app.bsky.feed.post/3mhhnq66fzmw2"
  },
  "coverImage": {
    "$type": "blob",
    "ref": {
      "$link": "bafkreicabjacernehlaoj6dyuklqbicl3dmmidpeop547uuraypntgfpbm"
    },
    "mimeType": "image/jpeg",
    "size": 11053
  },
  "path": "/mnenia/1042676-kak-ne-se-pechelat-izbori-tri-strategii",
  "publishedAt": "2026-03-20T04:01:24.000Z",
  "site": "https://fakti.bg",
  "tags": [
    "Мнения"
  ],
  "textContent": "Автор: Георги Лозанов\n\nНикога предизборната кампания не се ограничава само до официалната от един месец, а има далеч по-дълга \"подгряваща\" част, която е в състояние да размести електоралните пластове. Нейният старт за предстоящите парламентарни избори беше даден още със свалянето на последното редовно правителство от масовите протести срещу него и срещу управленческия модел, който площадът свърза конкретно с Пеевски и Борисов. Комуникативните стратегии по време на такава „подгряваща“ част могат принципно да се систематизират в три категории: дискредитиране, самоизтъкване и умълчаване.\n\n**Дискредитиране на ПП-ДБ по един добре познат от миналото начин**\n\nНяма изненада, че ПП-ДБ си остават любимият обект на дискредитирането, превърнало се в основен поминък на другите политически субекти. И те добре си поминуват, защото то ги освобождава от въпроса за собствените им политики и дали въобще имат такива. За тях това е начин да привлекат „обикновените хора“ като ги настроят против „жълтопаветниците“ от ПП-ДБ, подкрепяни от градските елити. Стратегията е в духа на маоистката „културна революция“, когато интелигенцията и образованите слоеве са били противопоставяни на народа (работниците и селяните) и обявявани за „вредни“.\n\nБеше очаквано, че градусът на дискредитирането на ПП-ДБ ще се повиши, след като площадното недоволство, заради идейната му близост с тях, можеше чувствително да им вдигне вота. Но беше шок, че за целта се употреби трагедия като тази в Петрохан, отнела шест живота. На фона на ненадейната активност на главния прокурор и необяснимата пасивност на вътрешния министър трябваше бързо – още преди да има каквито и да е било доказателства, да бъде лансирана версията за „педофилската секта“ и вината за нея да бъде стоварена върху „Продължаваме промяната“ на принципа: обвини ги и ги остави да се обясняват.\n\nА за да нарасне усещането за вината им, жертвите на трагедията трябваше да бъдат допълнително очерняни, което подложи близките им на вторична виктимизация и ги изкара на протест. В него се включиха и множество граждани, убедени, че се търси не истината за случая, а предизборен ефект. Защото, докато разследването на криминалното престъпление стигаше до повече въпроси, отколкото отговори, то вече беше разказано на обществото като политическо престъпление, състоящо се в подпомагане на НПО.\n\n**Удари \"под пояса\" и срещу правителството на Андрей Гюров**\n\nВпрочем, превръщането на НПО в „мръсна дума“ е трениран подход в борбата на ДПС-Ново начало със „соросоидите“ и „грантаджиите“, както и тази на „Възраждане“ с „чуждестранните агенти“, което е Путинов патент. Автократите разбират, че ако са овладели първия и втория сектор – тоест държавните институции и бизнеса, последният им враг е третият сектор – гражданското общество с неговите НПО-та и независими медии. Чак щом и тях ги разгромят, са победили напълно.\n\nКогато дискредитиращата енергия на Петрохан поспадна, включително и заради разминавания в изнесените факти, се появи нова тема, удобна за спекулации: служебното правителство с министър-председател Андрей Гюров. То бе етикетирано като правителство на ПП-ДБ и на това основание бе обвинено, че нелегитимно управлявало държавата. А точно същото обвинение на същото основание тогава би трябвало да падне и върху ГЕРБ заради служебното правителство на Димитър Главчев.\n\nОще повече, че изборите, проведени от служебното правителство на Главчев, бяха частично касирани от КС като дотолкова нечестни, че се стигна до разместване в парламента. Ако обаче правителството на Гюров сведе до минимум купения и контролирания вот, ако се справи в изключително комплицираната международна ситуация и даде европейска физиономия на властта у нас, отъждествяването му с ПП-ДБ може само да повиши електоралната подкрепа за тях.\n\n**Борисов се опитва да реставрира старата си харизма**\n\nМайсторът на самоизтъкването несъмнено е Бойко Борисов, който не изпуска случай да припише всичко постигнато от България в най-новата ѝ история на управлението на ГЕРБ и на собствената си роля в частност. Настойчивото акцентиране върху нея е равнозначно на отговор „твърдо не“ на периодично поставяния въпрос дали политическото бъдеще на ГЕРБ няма да е по-добро, ако престане да бъде лидерска партия, а преднина получат фигури от „втория ред“.\n\nНовото в тази кампания е, че Борисов реши да напусне зоните на пълен медиен комфорт като кулоарните брифинги, речите пред партийния актив и от „джипката“, за да даде пространни интервюта на журналисти с различен обществено-политически профил: Дачков, Карбовски, Прокопиева, Патрашкова. Общото му послание - аз мога да говоря с всички и всички искат да говорят с мен - е ясно и си поставя за цел да реставрира публичната му харизма от началния период на изявите му. Но неговият най-нерешим проблем си остава само един от тези, които висят на врата му с тежестта на воденичен камък. Борисов прави опити да се освободи от него, но най-смелият засега е гласно да възразява срещу пакетирането му с Пеевски. С което негласно казва: аз ли не знам колко е токсичен.\n\nДелян Пеевски от своя страна се умълча както след протестите от 2013/2014 година и почти спря да говори от името на главното Д на държавата. Не забрави обаче да накара НС да наложи на правителството да внесе за ратификация присъединяването ни към Борда на Тръмп, нищо че конституционният ред е обратният. Важното е американският посланик да каже на Тръмп кой е неговият човек тук и да му свалят най-после „магнитския“ товар. И да му каже още, че България вече е на борда с Орбан и плавно ще променя курса под ръководството на Радев. Заради което явно Пеевски и Борисов се отказват от нападките си към бившия президент, а той в насрещен жест се отказва да съобщи кои са олигарсите, срещу които ще се бори.\n\n**Радев явно разчита на наказателния вот срещу останалите**\n\nСамият Радев се оказа, подобно на Симеон Сакскобургготски, цар на умълчаването и не даде нито един ясен политически отговор - нито по принцип, нито по актуалните сюжети, нито с подбора в листите си. Очевидно разчита, че всяка нова партия от само себе си става първа (като беше с НДСВ, ГЕРБ, ИТН и ПП), защото акумулира наказателния вот срещу всички останали. И колкото по-предпазливо излиза на терен, толкова по-малко ще го разпилее. Това е вярно, но до един момент, от който започва да изглежда, че криеш нещо. И подкрепата за Радев вече тръгна да пада.\n\nПП-ДБ биха могли да обърнат и трите стратегии в своя полза. Дискредитирането по формулата „всички срещу един“ предизвиква съпричастност към единия. Самоизтъкването няма доказателствена сила и оставя подозрение, че си присвояваш чужди успехи. А умълчаването се възприема като колебливост и дава предимство на категоричните политически позиции. А ПП-ДБ се единствените, които са заявявали такива и по двата големи въпроса пред България: корупционното и евроскептичното влияние. Около 40% от избирателите също са срещу статуквото и за ЕС.\n\nТова е внушителна електорална база, която ПП-ДБ могат да привлекат, ако не търсят гласове извън нея с компромисни ходове и не подкопават доверието към себе си с междупартийни ежби.",
  "title": "Как (не) се печелят избори: три стратегии"
}