{
  "$type": "site.standard.document",
  "bskyPostRef": {
    "cid": "bafyreickufuui7ocnukmfnxmu4i7s5wjkittc7vuagw3rrwnlvimnq3kcy",
    "uri": "at://did:plc:vcnxnelq27ktvez3ua4ssexs/app.bsky.feed.post/3mgrm57cdlc72"
  },
  "coverImage": {
    "$type": "blob",
    "ref": {
      "$link": "bafkreiffmf5xgc4xjoqtqmsacjmjohdggoqjbdb42vqygwgpmihv2u55wy"
    },
    "mimeType": "image/jpeg",
    "size": 16985
  },
  "path": "/bulgaria/1040652-geotermalnata-energia-balgaria-ima-resurs-i-nujda-shte-se-vazpolzvame-li",
  "publishedAt": "2026-03-11T09:21:14.000Z",
  "site": "https://fakti.bg",
  "tags": [
    "България"
  ],
  "textContent": "Георги Стефанов е експерт по климат, енергийни политики и зелена икономика с над 20 години опит в устойчивия преход към нисковъглеродна икономика. Ръководил е климатичната и енергийна програма на WWF България (2008-2021 г.) и е бил началник на кабинета на вицепремиера по климатични политики (2022-2023 г.). Активно участва в европейските климатични политики, включително Зелената сделка и декарбонизацията на индустрията. Член е на управителния съвет на Българска асоциация геотермална енергия (БАГЕ). Преподава в Нов български университет и Софийския университет ‘Климент Охридски”.\n\nГеотермалната енергия вече е икономически конкурентна – разходите ѝ са съпоставими с тези на въглищните и газовите централи, пише Георги Стефанов за \"Климатека\".\n\nПотенциалът на тази технология в ЕС е значителен – над 300 TWh производство годишно, което е приблизително 42% от сегашното производство от въглища и газ.\n\nЗа разлика от променливите източници, тя осигурява постоянна базова мощност и допринася за стабилността на електроенергийната система. Това я превръща в ресурс със системно значение.\n\nВъпросът вече не е дали технологията работи, а как ще бъде позиционирана в енергийния микс.\n\nБългария разполага с благоприятни геоложки условия, които позволяват конкурентни и предвидими цени.\n\nЗа да превърне този потенциал в реален икономически ефект, страната ни трябва да направи стратегически избор – да постави геотермалната енергия сред приоритетите на националната си енергийна политика.\n\nГеотермалната енергия вече може да осигурява конкурентна електроенергия в мащаб, който покрива значителна част от нуждите на Европа и е сравним с този на въглищните централи. Това показва последният доклад на енергийния аналитичен център Ember от февруари 2026 г. „Горещата тема: геотермалната енергия в Европа“ (Hot stuff: geothermal energy in Europe).\n\nВъпросът вече не е дали технологията работи, а как ще бъде позиционирана в енергийния микс на Европа и България.\n\n**Какви са ползите от геотермалната енергия?**\n\nТова е единствената възобновяема технология, която може да произвежда електроенергия постоянно и спомага мрежата да поддържа стабилна честота и да работи надеждно. Именно затова тя играе ролята и на базова енергийна мощност.\n\nГеотермалната енергия не изисква внос на фосилни горива и не е изложена на международни ценови шокове. В контекста на увеличаващите се военни конфликти и напрежение по глобалните енергийни маршрути, които директно влияят върху цените на газа, петрола и електроенергията, развитието на местни енергийни ресурси се превръща в елемент от националната сигурност. Геотермалната енергия може да допринесе именно за такава по-голяма енергийна автономия.\n\nГеотермалната енергия не е изложена на цената на въглеродните емисии, което ѝ дава предимство пред въглищните и газовите централи и осигурява по-голяма ценова предвидимост в текущ и в дългосрочен план.\n\nОсвен това значителна част от технологичната верига се произвежда в Европа – от сондажните услуги до инженерните решения – което създава вътрешна индустриална добавена стойност и намалява зависимостта от вноса на енергийни решения и технологии.\n\nТази комбинация от ценова устойчивост, регулаторна стабилност и способност за постоянно базово производство я отличава от останалите възобновяеми източници. Геотермалната енергия вече следва да се разглежда не като допълваща технология, а като ресурс със системно значение.\n\n**Какви са последните данни за Европа?**\n\nСлед технологичните характеристики на геотермалната енергия, следва да видим как изглежда реалната картина в Европа днес – в числа, мощности и проекти.\n\n**Големият потенциал**\n\nПри разходи под 100 евро за мегаватчас (MWh) – ниво, сходно с това на въглищните и газовите централи – геотермалната енергия може да осигури около 50 гигавата (GW) мощност в Европа. От тях приблизително 43 GW са реалистично приложими в страните от ЕС.\n\nТъй като геотермалните централи могат да работят почти непрекъснато, между 75 до 95% от коефициента на използване на инсталираната мощност, те имат потенциала да произвеждат над 300 тераватчаса (TWh) електроенергия годишно. С други думи – достатъчно електричество за десетки милиони европейски домакинства или близо половината от тока (42%), който произвеждат въглищните и газовите централи в ЕС за 2025 г. Геотермалната енергия вече има потенциал, сравним с голяма част от традиционната базова генерация, базирана на изкопаеми горива.\n\n**Все повече държави в Европа с все повече геотермални проекти**\n\nДнес в Европа работят 147 геотермални електроцентрали, които произвеждат около 20 TWh електроенергия годишно. Производството все още е концентрирано основно в Турция, Италия и Исландия, но секторът постепенно се разширява.\n\nГеотермална електроенергия вече се произвежда и в Хърватия, Франция, Германия, Унгария, Австрия и Португалия, а нови проекти се развиват в Белгия, Словакия и съседна Гърция. Успоредно около 50 централи са в различен етап на изграждане или планиране, което показва устойчива тенденция към разрастване на сектора. Това от своя страна води до намаляване на инвестициите на киловат инсталирана мощност.\n\nТази тенденция отсъства в доклада на Ember, но е реален факт на пазара на новите геотермални проекти. За нея констатират именно компаниите, които изграждат такива обекти през последните 2-3 години. Паралелно с това анализите показват значителен геотермален потенциал, особено в Централна и Източна Европа. Най-големият икономически конкурентен потенциал (под прага от 100 €/MWh) е идентифициран в Унгария – около 28 GW, следвана от Турция с близо 6 GW. Държавите, които през последното десетилетие са развили този енергиен сегмент, са доказали големия си потенциал. В значителна част от останалите страни процесът на проучване и потвърждение се случва в момента, какъвто е случаят и с България.\n\nТова означава, че държави с традиционно въглищна енергетика и с индустриална традиция разполагат с реална възможност постепенно да заменят част от тази базова генерация със собствен вътрешен ресурс.\n\nФиг. 1: Инсталирана геотермална мощност по страни (MW), включително действащи и строящи се централи / Източник: EMBER по данни от EGEC’s Market Report, 2024 г.\n\nТехнологичният пробив разширява геотермалния потенциал\n\nТози потенциал не е случаен. Напредъкът в сондажните технологии и управлението на геотермалните резервоари вече позволява икономически ефективно производство и извън традиционните високотемпературни зони. Това разширява географския обхват на технологията и я прави приложима в повече държави.\n\nПаралелно с това значителна част от производството и снабдяването с технологии и продукти – от сондажните дейности до изграждането на централите – се развива в Европа. Така геотермалната енергия постепенно се превръща не само в енергиен, но и в структурен елемент на европейската индустриална политика.\n\nОчакваната на 19-ти май т.г .“Европейска стратегия и план за действие в областта на геотермалната енергия – за конкурентоспособна, сигурна и достъпна Европа” ще затвърди тази посока.\n\nВ този европейски контекст логично възниква въпросът какъв е потенциалът на нашата страна.\n\n**България има реален геоложки потенциал**\n\nБългария разполага с реален геоложки потенциал за развитие на геотермална енергия. Страната ни има значителен обем натрупана геоложка информация, която показва благоприятни температурни условия при достижими сондажни дълбочини. Това означава, че ресурсът не е хипотетичен, а технически достъпен.\n\nСпоред експертните оценки на Българската асоциация по геотермална енергия (БАГЕ), при наличния потенциал себестойността на геотермалната електроенергия в България може да бъде по-ниска от средната за ЕС. При текущи пределни разходи на въглищните и газовите централи в диапазона 90–150 €/MWh, геотермалната енергия вече не е „алтернатива“, а икономически обосновано, базово енергийно решение с предвидим ценови профил.\n\nТова има пряко значение за страната ни. В условията на трансформация на въглищните региони, България се нуждае от собствена нисковъглеродна базова мощност, която да осигурява стабилност на системата и конкурентни цени. Геотермалната енергия може да изпълни точно тази роля.\n\nВъпросът вече не е технологичен, а стратегически.\n\nБългария може да включи геотермалната енергия като приоритет в енергийната си стратегия. Това би означавало повече от диверсификация на източниците. То би повишило индустриалната конкурентоспособност, би осигурило по-предвидими цени на електроенергията, би привлякло нови инвестиции и би намалило зависимостта от въглища и газ – както за производство на електрическа енергия, така и за модернизация и декарбонизация на централните топлофикационни мощности.\n\nДокладът на Ember показва, че прозорецът за подобно позициониране вече е отворен, остава в България да приоритизираме тази тема. В условия на нестабилни международни енергийни пазари подобна стъпка има и измерение на национална сигурност, а предвидените нови финансови инструменти на ЕС за периода 2028-2034 г. със сигурност ще бъдат насочени именно в тази посока.",
  "title": "Геотермалната енергия: България има ресурс и нужда. Ще се възползваме ли?"
}