{
"$type": "site.standard.document",
"bskyPostRef": {
"cid": "bafyreia4lw6olvpinjn3nyjbea2tnsaibahsxwkxtpzal2iw5y62di3eaq",
"uri": "at://did:plc:vcnxnelq27ktvez3ua4ssexs/app.bsky.feed.post/3mgoalzf52rb2"
},
"coverImage": {
"$type": "blob",
"ref": {
"$link": "bafkreifg4hzwbo5uyl2aq4umgncvwnkjjregk5efugxeununbueh3eqt2m"
},
"mimeType": "image/jpeg",
"size": 16579
},
"path": "/bulgaria/289820-10-mart-1943-g-holokostat-v-balgaria",
"publishedAt": "2026-03-10T01:13:46.000Z",
"site": "https://fakti.bg",
"tags": [
"България"
],
"textContent": "На 10 март 1943 г. започва депортиране на 7144 евреи от Вардарска Македония. На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена, а на 13 март 1943 г. започва депортиране на евреите от София.\n\nНа 24 декември 1940 г. правителственото мнозинство в XXV ОНС гласува специален Закон за защита на нацията, чрез който се регламентира лишаването на българските евреи от граждански и политически права, отстраняването им от стопанския живот на страната и отчуждаването на имуществата им. След като България подписва тристранния пакт на 1 март 1941 г., тя е подложена на още по-голям натиск от страна на хитлеристка Германия. От началото на 1942 г. годното за физическа работа еврейско население е разпределено принудително в работни групи и изпращано на обекти, където се изисква упражняването на тежък физически труд. Пристъпва се и към непосредствени мерки за ликвидиране на българските евреи.\n\nНа 22 февруари 1943 г. е сключено специално споразумение между пълномощника на Гестапо Т. Данекер и комисаря по еврейските въпроси на България Ал. Белев за депортиране на 20 000 души в лагерите на смъртта. Междувременно в столицата и други градове на страната непрестанно се предприемат нападения и погроми над еврейски домове и цели махали от членове и съмишленици на Съюза на българските национални легиони, на Всебългарския съюз \"Отец Паисий\" и др.\n\nОт друга страна, против Закона за защита на нацията, както и срещу предприетите дискриминационни действия срещу българските евреи, надигат глас видни обществени и културни дейци като Я. Сакъзов, Д. Казасов, Л. Стоянов и др. В протестната акция се включват и видни представители на Българската православна църква – митрополитите Стефан Софийски и Кирил Пловдивски, както и цели обществени организации – Съюзът на адвокатите, Съюзът на лекарите, Съюзът на художниците и др.\n\nПри тази обстановка цар Борис III и тогавашното правителство на проф. Б. Филов не се решават да изпълнят постигнатата договореност с Берлин. Като \"компромисен вариант\" е възприето депортирането на евреи само от новоприсъединените земи в Беломорието и Тракия. През март 1943 г. под предлог за прехвърлянето им във вътрешността на България 11 836 души евреи са отведени до дунавските пристанища и от там отправени за концентрационните лагери. Разработва се и нов план за допълнително депортиране на още 8560 евреи. Неговата реализация не се осъществява поради острата протестна вълна, в която се включват и някои дотогавашни правителствени симпатизанти – Д. Пешев, подпредседател на Народното събрание, и др.\n\nНа 17 март 1943 г. заместник-председателят на 25-ото Народно събрание Димитър Пешев пише писмо против депортирането на българските евреи, подкрепено от 42 депутати. С намесата и на обществеността българските евреи са спасени. През 2002 г. на среща на министрите на образованието на страните - членки на Съвета на Европа е взето решение от 2003 г. Международният ден в памет на Холокоста, който до 2002 г. се чества на 27 януари, да се отбелязва във всяка държава, съобразено с нейната национална история. В България е отбелязан за първи път на 10 март 2003 г. Обявен е с решение на Министерски съвет от 13 февруари 2003 г. като \"Ден на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството\". На този ден през 1943 г. пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив.",
"title": "10 март 1943 г. Холокостът в България"
}