Нова Поема от Васил Славов

ПУСТАТА ЗЕМЯ „Земя – като една човешка длан…“ …Разпъваха България. Очите ѝ кървяха. Миришеше на слънце и оцет. А Гестас в Гетсиманската градина береше бели орхидеи. За Тайната Вечеря на Сатрапите… „Земя… като една човешка длан“… And then… there is Eliot. (Randall Jarrell) И няколкото наранени звяра. (През 1922 оставих пред него (Ezra Pound), в […] Материалът Нова Поема от Васил Славов е публикуван за пръв път на Факел.